Какво искаш?

Написана от

Спокойно мога да обявя, че Кафене на края на света на Джон Стрелеки е идеалното четиво за неделя следобяд - истинското олицетворение на есенната почивка вкъщи на запалени свещи с чаша чай в ръка - ноемврийска уикенд-приказка.

История за няколко часа в едно обикновено кафене с необикновен персонал - кара те да се върнеш към въпроси, които със сигурност си си задавал хиляди пъти. Чиито отговори си търсел в себе си и в другите. И чийто смисъл преоткриваш ежедневно.

Кафенето Защо ме върна към любимите ми екзистенциални теми - точно навреме… нямаше да ме изгубите за дълго ;)

Кой си ти? Какво искаш да постигнеш? Какво те прави щастлив?

Някои хора прекарват целия си живот, търсейки отговора дори само на първия въпрос. 

kakvoiskash3

Но какво се случва с тези късметлии, които успяват да намерят своите правилни отговори?

Стремим се към целите си, гоним щастието и се радваме на всяка победа.

Но все някога по пътя срещаме големи препятствия. Понякога са обстоятелства, понякога са хора, понякога са самите ни страхове.

Тези препятствия могат да разклатят представата ни за себе си. За светоусещането ни. За ценностите ни.

Но заслужават ли си?

Hell no!

kakvoiskash2

Да осъзнаеш кой си ти в действителност, да се придържаш към своето правилно и да следваш своя път към удовлетворението е твоят личен перфекционизъм.

И не, перфекционизъм не е мръсна дума. Не позволявай да те заблудят ;)

Твоят личен перфекционизъм е това, което си ти, това, в което вярваш и това, което те прави щастлив. 

kakvoiskash1

Да позволиш обстоятелства, хора или страхове да те накарат да се примириш с нещо по-малко от всичко е истинско престъпление… към Аз-а.

Да свалиш собствените си стандарти за това кой си и какво искаш е като черепномозъчна травма, която си нанасяш сам - оцеляваш, но не си същия…

P.S. “Кафене на края на света” изобщо не е толкова драматична история, като думите по-горе… Но нали знаете, като ще е завръщане, да е подобаващо ;)

kakvoiskash4

И между другото може ли просто да се наслаждаваме на залезите през есента в Пловдив, няма как да не те усмихват <3

До скоро (наистина),

Виктория

Снимки: Арсен Николов

Локация: Пловдив, България

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found