Един цял живот – от доверието до мъдростта

Написана от

Здравейте!

Всички знаем, че общуването е едно от най-големите богатства. Поне мен на това са ме учили ? Да можеш да комуникираш качествено с другите си е истинско изкуство, на което трябва да се научиш и което трябва да тренираш постоянно, за да го усъвършенстваш и променяш. И ако някой те попита как се общува с околните – всъщност едва ли ще можеш да извадиш готова матрица отнякъде, която да приложиш във всяка ситуация с всеки човек. Затова общуването е изкуство – защото всеки път трябва да можеш да променяш хода си, дори да измисляш нови начини за комуникация – прилича на играта на шах – хиляди възможни ходове и никоя игра не си прилича с предишната.

405842 496386037055413 2002348734 n

Аз имам възможността да си общувам с много различни хора – хора на различна възраст, с различни идеи за правилно и грешно, с различни идеали за живота и виждания за света. Най-ценното в комуникацията са точно тези различия, защото те могат често да са повод за конфликти, но по-често са причината за интересни дискусии и все по някакъв начин те карат да се замисляш, да преосмисляш или да застъпваш още по-твърдо своите позиции. Те са причината да израстваме и да се променяме, защото който ви каже, че хората не се променят, явно не е имал възможността да види достатъчно ?

Тръгнах от общуването, но всъщност тази седмица исках да ви споделя нещо друго – става въпрос за нещата, които ни се случват по пътя, по който вървим всеки ден ?

В рамките на последните 7 дни аз се срещнах с една палитра от хора, които се намират в различни етапи на своя живот. Всеки от тях има своите важни цели, приоритетни действия и актуални проблеми, които се различават от тези на другите.

И ако се опитаме да поставим хората в някаква матрица на развитието, то много психолози вече са направили такива. Дали ще се спрем на тази на Пиаже или на психосексуалното развитие на Фройд, или на сезоните на живота на Левинсън, или психосоциалните етапи на Ериксън – винаги стигаме до там, че всички минаваме по един и същ път, който може на пръв поглед да е еднакъв за мнозина, но в същината си е индивидуален и неповторим.

Днес ще споделя няколко снимки от моето детство и ще ви разкажа с няколко думи през какви кризи трябва да премине всеки човек според теорията на Ерик Ериксън.

IMG 2710 225x300

Когато в семейството ти се появи нов човек, първото нещо, което искаш да направиш, е да го опознаеш. Тази седмица започнах да опознавам моята малка племенница – мисля, че запознанството вече се превърща в прекрасно приятелство. В началото започна с монолози, на които тя ми отговаряше вместо с думи, емоционално – с усмивки и проплаквания!

В първият етап от психосоциалното развитие детето се сблъсква с проблема доверие – недоверие. От началото на съществуването си до година и половина привързаността към майката е водещото. Тази привързаност създава базисното доверие, което по-късно се пренася към света, който заобикаля детето, а по-късно и порасналия човек.

IMG 2711 225x300Ако се загледате навън, можете да видите майки с малки деца по площадките и парковете. Ако погледнете децата дори за секунда, ще видите колко различно се държат още от малки. Във възрастта между 1 и 3 годинки детето се изправя срещу автономията си срещу срама и съмнението. Тук е важно да се даде възможност на детето да бъде малко по-самостоятелно. Времето точно преди отиването на детска градина за първи път е моментът, в който трябва то да разбере, че може да бъде само сред различна социална среда от семейната. Между 3 и 6 години пък идва редът на инициативата срещу вината. Точно в периода, когато детето ходи на детска градина, то започва да се чувства все по-самостоятелно, вече има своята среда, която е различна от тази вкъщи, има своите приятели и занимания, които правят ежедневието много по-пъстро. До колкото си спомням от времето в детската градина, аз наистина обичах да бъда там, може би това чувство на принадлежност към група се появява точно в тези години. Стимулът към инициативност в игрите и задълженията, които детето започва да има, е едно от най-важните неща, на които трябва да се набляга. После тази инициативност се пренася в живота на възрастния!

В училищната възраст от 6/7 до юношеството се появяват трудолюбието срещу малоценността. Първите кризи се разрешават най-вече в семейната среда, докато от тук нататък децата прекарват все по-голяма част в друга среда. Първата друга сериозна среда е училището, където трябва да се разреши проблемът за трудолюбието или малоценността.

По време на юношеството човек се сблъсква с най-важния проблем – идентичност срещу дифузия. Неслучайно тийнейджърите постоянно са в “търсене на себе си” и могат да се променят всяка седмица, докато не намерят идеалното си Аз. В това време се развива Аз-концепцията докрай. Предишното постигане на доверие, автономия, инициативност и трудолюбие помагат за по-лесното намиране на идентичността. А ако тя не може да бъде намерена, човек изпада в такава дифузия на идентичността, в каквато, Ериксън вижда смисъла на терапевтичната работа – да намериш идентичността си.

11050683 1076715649022668 1104465991964389253 n 300x300

Аз имам брат и сестра, които се намират в този етап. Двамата са коренно различни, но си приличат по това, че и двамата търсят своето Аз.

10502533 10205623918546954 2513969552585269983 n 300x300

А аз съм в етапа на младостта и ще бъда в него до 35 ;), кризата през този етап е фокусирана върху интимността срещу изолацията. Тук идва ред на любовта, приятелството и възможността да бъдеш близък с друг човек без да изгубиш себе си в него. Колкото и странно да звучи, някои хора наистина губят себе си в другия. А това не е ок – човек трудно го забелязва в себе си, но отстрани всички го виждат… Ако пък не успееш да се сближиш с друг човек, тогава започваш да се изолираш от света. Този процес е бавен, но близките винаги го забелязват.

11042679 1011407458886821 8319437472512608911 n 1 228x300

 В най-активната възраст – между 35 и 60/65 човек е изправен пред генеративност / продуктивност срещу стагнация. През това време човек работи върху постигане на целите си в професионален и личен план или се затваря в себе си и се концентира върху разочарованията си. Това е етапът, през който човек е най-зает – грижи се за семесйтвото си, има работа и се стреми към достигане на цели в кариерата си, вече има определен социален статут, който не иска да губи. Това е етапът, в който се намират моите родители. Наблюдавайки отстрани ежедневието им, може да ми се е струвало прекалено препълнено с какво ли не и да съм се чудила защо правят толкова много неща, но всъщност взаимовръзката е елементарна – правиш едно, за да си сигурен, че другото също ще бъде добре. По-рано наистина не го разбирах, но явно човек започва да мисли по друг начин, когато порасне ?

028 200x300Идва и последният етап, този, в който се намират моите две баби и дядо ми. Аз обожавам да прекарвам време с тях – от разговорите за това какво правя в момента до спомените им за малдостта – винаги има за какво да си приказваме ? Проблемът, пред който те са изправени, е интегритет срещу отчаяние. Последната добродетел, която може да се появи, е мъдростта. Хората казват, че това е времето да се радваш на внуците и да си спомняш за младостта. Мърдият човек се обръща към миналия си живот и приема всичко, което се е случило, без да съжалява за пропуснати шансове.

И ей така в няколко абзаца минахме пътя на един човешки живот. Но той е толкова повече от това… Дори малките неща имат голямо значение за това кой си ти ? А хората, с които се срещаш и общуваш, са най-интересната част от живота. Те са това, което те кара да се чувстваш жив и значим!

До скоро,

Виктория

Още в тази категория: От 1 до 12 преди 4 години… и сега »

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found