От 1 до 12 преди 4 години… и сега

Написана от

Здравейте,

Знаете ли, че има една теория, според която колкото повече човек остарява, толкова по-бързо усеща, че му минава времето. Защото усещането за време е субективно. Като се върна назад към годините в гимназията, се сещам, че онези 5 години ми се струваха като цяла вечност. Обаче последните 4 (в университета) буквално излетяха и нямам предвид това, че съм остаряла :D, а това, че със сигурност съм пораснала! И все пак кога минаха 4 години?!

В края на май винаги се връщаме към абитуриентските си балове и завършването на 12-ти клас. А ако не се сещаме сами, то фейсбук ни припомня…

579493 3712444022612 428848225 n

Моят бал беше точно преди 4 години, точно на 25 май (по традиция френската гимназия в Пловдив винаги избира 25-ти като дата за празника) ? Самото приготовление месеци по-рано те държи в едно приповдигнато настроение, а когато моментът дойде, си толкова наситен с емоции и денят ти се струва толкова дълъг, но и толкова забавен. Забавен до момента, в който завали.

Времето около абитуриентските винаги се разваля – това си е нещо като неписано правило. Няколко часа преди моя бал се изсипа дъжд, който успя да развали прическата ми и работата на фризьорката направо отиде по дяволите ? Добре, че не съм от онези момичета, които биха полудели от такова нещо!

415188 4006239324057 1322420409 oКакто повечето хора, аз също празнувах няколко часа преди самия бал със семейството си – в моя случай с моите две семейства в една от любимите ми бирарии в Пловдив (става въпрос за Ale House – обстановката и кухнята са страхотни, а бирата – за нея казват, че също е много добра). Няколко часа прекарахме в усмивки, кратки разговори с всеки, тонове снимки и никакво време за сядане (добре, че бях с удобни обувки, с които издържах цялата вечер и да не повярвате – бяха на висок ток, което, разбира се, означаваше, че бях по-висока от всички останали!).

А после – после висяхме в задръстването на Цар Борис, докато стигнем до паркинга на Тримонциум – всеки абитуриент минава през задръстванията, няма как ? Не си падам по излизането извън колите и крещенето до 12, затова в колата просто слушахме рок радио. И почти неусетно стигнахме до входа на хотела, така е, когато те кара пилот на самолет…

Огромната тълпа чакаше да види някой познат, слизащ от лъскавите коли – все едно минаваш по червен килим и всяка година е така, аз съм била и от двете страни ?

Минути след слизането от колата бях пред фонтана срещу пощата, където целият ми клас се събра за няколко снимки. След многобройните разговори с моите приятелки за роклите ни най-накрая успяхме да се видим и да си кажем колко добре изглеждаме!

Сега ще ви разкажа историята за моята роклята (защото Дани ме помоли във фейсбук :D). През септември 2011 започна музикалния форум Sounds of the Ages. Той все още се провежда всяка година в Античния театър и понеже е най-хубавото музикално нещо в Пловдив, дори се върнах от Америка по-рано за поредното му издание през 2014-та. Sounds of the Ages стартира за първи път с концерт на Таря Турунен и Майк Терана и техния проект Beauty and the Beat. Певицата смени няколко тоалета по време на концерта, но по време на симфоничната част излезе с дълга бяла рокля, в която се влюбих! Още същата вечер си казах, че това ще бъде моята рокля за бала (но няма да бъде бяла, все пак, нямаше да се женя :D). Това мое желание се превърна в реалност няколко месеца по-късно. Обаче не се оказа толкова лесно – няколко дизайнери скицираха роклята по снимките, но поне според мен нямаше нищо общо между моделите! Най-накрая попаднах на две страхотни дами, които разгадаха усукванията на роклята в предната част. По-късно братовчедка ми си поръча сватбената рокля при същите жени, но скоро видях, че ателието им вече не се намира, където беше преди, иначе бих ви го препоръчала.

177162 3335950760549 226778811 o

Избрах роклята да бъде в червено, защото това беше цветът, който знаех, че ще ми отива и освен това същата година малко момичета бяха избрали точно червеното – а аз не обичам да се сливам с тълпата. Останах много доволна – беше точно това, което исках и беше може би най-удобната дълга рокля, с която бях през цялата вечер и дори бих носила отново, ако имаше къде :D! Това е проблемът на дългите вечерни рокли – обличаш ги веднъж и после си стоят в някое тъмно ъгълче в гардероба…

456829 4006299925572 1314385254 oСамият бал беше вечер като вечер… може би самите очаквания са толкова големи, че по-късно си казваш, че не е било по-специално от други вечери с приятели, единствената разлика е дрескодът, а прекарването – то винаги е хубаво, когато си с хубави хора ? За разлика от повечето завършващи, няколко мои съученици и аз решихме да не да се завираме в поредния чалга бар, където всички ходеха и против на правилата за абитуриентските балове, отидохме в No Sense. Тогава там преобладаваше рок музиката и си изкарахме супер! Сутринта така и не стигнах до посрещането на изгрева на Альоша – просто не можех да си представя да катеря тепето с високите ми обувки, а не се бях запасила с чифт кецове. Но нямаше никакво значение, и без това бях адски изморена ?

415823 4006255524462 972258318 o

През последните години бях на няколко абитуриентски балове след моя. На 24-ти май тази година бях на двойното завършване на едни от най-слънчевите хора – Дени и Наско са сестра и брат, които тази година завършиха английската гимназия. Ден преди празника аз и Арсен (моята половинка) прекарахме няколко часа в снимки на чаровната Дени с нейната романтична рокля от нежна дантела с изрязан гръб. Моделът й прилягаше като ръкавица и тя изглеждаше все едно всеки ден носи подобни рокли – просто й стоеше перфектно. За снимките избрахме интериора на ВИП зоната в Дома на етносите в Пловдив и ърбан обстановката в Капана, който – като се замислите – не би паснал на вечерната визия, обаче сблъсъкът на стилове се получи жестоко!

IMG 2776 200x300По традиция на 24-ти няма как да не вали – тази година се падна страхотно време, което изведнъж се промени (за минути) и слънцето беше заместено от силна буря с проливен дъжд. Дени и Наско се надяваха дъждът да спре, което се случи бързо, както винаги става при летни бури. Поне ще им върви по вода ?

13267691 1098455453530282 7274683126853014104 n 225x300Времето се усмихна на абитуриентите и след изненадите от най-близките им, те тръгнаха за своята специална вечер! А след нея, след нея започва истинският живот ? Ако до преди няколко години си мислех, че хората се шегуват с това, то сега го разбирам. След гимназията човек наистина се променя, пораства и променя гледната си точка за много неща.

Затова мога да им пожелая успех (и другите неща от картичките, но те са си за тях ;)), успех и на всички останали, които се дипломираха тази година ?

Какви са вашите спомени от вашия бал или пък от празника на някой ваш познат – ще се радвам да споделите с мен в коментарите или във фейсбук!

До скоро,

Виктория

 

Снимки:Арсен Николов, Юлиан Георгиев

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found