Learning to let go

Написана от

Здравейте!

Есенното време тази седмица ме накара да се поразровя из архивираните ми мисли…

Преди една година се вкопчвах в идеи, разбирания, хора. Не можех да осъзная защо някои неща не се случват така, както аз намирам за редно, защо някои хора не постъпват така, както аз намирам за логично…

До преди година не виждах друго освен моето правилно и сякаш не исках да разбера, че има и друга гледна точка.

Може би знаех на теория, че има и друго, освен “моето”, но някак между думите, смисълът се губеше.

Защото съществуваше само “моя смисъл”.

 

Но в живота ни не можем да очакваме всичко да се подрежда според нашите планове.

И ако не искаме да се самоизяждаме от тъга, разочарования и съмнения, то трябва да погледнем с други очи на действителността.

 

Всяка постъпка има мотив.

Всяка мисъл има значение.

Всеки човек има смисъл.

 

И рядко мотивите, значенията и смислите на хората са еднакви.

Точно затова сме различни, точно затова сме  интересни, точно затова обичаме, и точно затова спорим.

И пак точно затова трябва да се научим да “пускаме”, да не се вкопчваме със зъби и нокти в представите си, в хората и в плановете.

lettinggo1

Понякога изборите не са наши, понякога те са чужди.

Да се научим да “пускаме” е всъщност да се научим да приемаме. 

Защото в крайна сметка, някои избори ни засягат само косвено, а друг път - нищо не зависи от нас, а освен това има и тези моменти, когато ние нямаме нищо общо със случващото се.

Когато се научим да “пускаме”, ще се научим да се дистанцираме от ситуации, да ги виждаме трезво отдалеч и да ги оценяваме  обективно.

 

И да, понякога ще ни се иска да казваме “казах ли ти”, друг път ще се питаме “защо не се съгласих с теб, а спорих”, а понякога ще се питаме “защо не зависи от мен”. 

Но която и от тези опции да ни се изпречи, ще можем честно да си помислим “не беше мой мотив, не беше мое значение, не беше мой смисъл…”, затова “беше правилно”.

А какво следва - следва да открием нов мотив, ново значение и нов смисъл - само така израстваме и след време можем да погледнем назад и да си кажем “Преди една година се вкопчвах в идеи, разбирания, хора. Сега знам, че има и друго освен моето правилно….”.

До скоро,

Виктория

Снимки: Арсен Николов

Локация: Созопол, България

Още в тази категория: « Достатъчните ни недостатъци

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found