Пречистващото "имало едно време..."

Написана от

Вчера беше световния ден на психотерапията, за да го отбележим и тук в блога, ми се иска да си поговорим за приказките, които някак си магически могат да преструктурират съзнанието ни.

Приказките, които се използват в психотерапията, са различни. Те са онези наши вътрешни гласове, които са били заглушени от рутината, от конвенционалността и от какво ли още не - но са в нас и само чакат някой избърше прахта от тях.

Знаете ли, че дори сами можем да си създаваме терапевтични приказки?

Поне Милтон Ериксон го е правел - и докато тази есен съм на негова вълна с My voice will go with you - няма как мисленето ми да не е по някакъв начин насочено към малките неща, които водят до промяна.

Скоро чух една история, която смятам, е истинска психотерапевтична приказка, няка ви я преразкажа:

 

Имало една време една жена. ТЯ била красива, умна и упорита. Но обратите на живота й се отразявали.

Понякога била крехка, друг път устойчива - но всяко събитие я променяло - кое към по-добро, кое към по-лошо. Можела сама от открива трудните периоди, търсела начини да ги преодолее - понякога се изпълчвала срещу тях, а друг път те я повавяли. 

След една силна вълна, която я оставила без дъх, ТЯ променила живота си изоснови - забравила за красивата, умна и упорита ТЯ - избягала и се скрила. Но Аз-ът не приема да не бъдеш себе си, затова бягството не продължило дълго.

Жената решила да се върне и да преоткрие красивата, умна и упорита ТЯ.

По пътя срещнала едно дете - дете, което бързо заобичала. Един ден то й казало: “Ти си много богата!”, а тя възкликнала: “Защо?” - “Защото имаш всичко на света: разказваш ми за децата ти, имате толкова много спомени заедно, пък и май продължавате да създавате такива; имаш очи за малките неща, дето правят всичко старо, по-хубаво от ново и имаш думи - думи, дето могат да те прегърнат вместо някой друг… Благодаря, че ме прегръщаш всеки ден!”

Думите на детето сякаш я събудили - ТЯ била забравила, че наистина е богата - тя наистина имала целия свят!

терапия1

Интересно е как понякога детските думи могат да имат пречистващо действие над “големите”. Те напомнят на забравения от нас детски глас, който забелязва онези малки неща, които истински ни правят пълноценни.

Затова вслушвайте се в детските думи, вслушвайте се и в историите, от които можете да извлечете смисъл. Изобщо слушайте заглушения си вътрешен глас - понякога той е вашата терапия :)

До скоро,

Виктория

Снимки: Арсен Николов, архив

Локация: Варна, България

 

Още в тази категория: « Breaking habits

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found