Сцена на кръстопът 2016: Възвишение, Турбуленции, Вълци Избрана

Написана от

Здравейте!

Преди броени дни започна юбилейното 20-то издание на театралното Събитие (главната буква е просто необходима) на годината в Пловдив Сцена на кръстопът. Тази година фестивалът се прибира вкъщи - там, където би трябвало да се провеждат постановките - в Голямата зала на Драматичния театър, която беше опожарена преди 3 години, а днес сияе отново в целия си разкош!

050сцена

20-тото издание на Сцена на кръстопът започна с трите постановки на Драматичен театър Пловдив! Ще ви разкажа за тях ;)

Естествено, трябва да имате предвид това, че аз не разбирам каквото и да било от театрално изкуство и това, което мисля, се основава единствено на вътрешните ми усещания и емоциите, които постановките предизвикват у мен!

013

В събота Голямата сцена на Драматичния театър беше претъпкана от публиката, жадна за малко театър след почивките през лятото. Стартът с римейк на постановката Възвишение (по романа на Милен Русков, режисирана от Иван Добчев) явно се оказа попадение в десетката, защото имаше дори допълнителни столчета, за да няма правостоящи!

След официалното откриване на фестивала започна и самото представление. Не мога да дам оценка за това дали то е различно и до колко е различно от първата си версия, защото не успях да съм сред зрителите й. Но пък ще ви кажа, че ако не сте я гледали и вие, а обичате революционерски истории с хумористичен привкус и повече реализъм, отколкото героизъм, то Възвишение е точно за вас!

Постановката следи историята на група револУционери и техния предводител Димитър Общи, който по-скоро може да се характеризира като един умен разбойник ;) 

Гичо и Асенчо са главните персонажи, с които ще се смеете като деца! Красимир Василев и Бойко Кръстанов са актьорите, които правят Възвишение една история за хайдути без излишните клишета за безкомпромисен патриотизъм и обожествена храброст - нещо, от което всеки има нужда (нека не се лъжем, класическите истории за революционните времена понякога дразнят, защото преливат от високопарни думи). 

Семплите фрази, елементарните грешки и фактът, че понякога всеки се чувства глупав дават чара на постановката, която би привлякла всеки. 

Епизодите, в които главните вОзвисители не са на преден план, са тези, които ме объркаха. Тогава фокусът се измества върху група жени на различна възраст, които показват другата страна на онова време. Но начинът, по който го правеха, за мен беше нелогичен… не на място и - честно казано - дори малко дразнещ (съжалявам,  обаче писъците на вързопчетата направо ме накараха да настръхна :D, но някак си нелогично в контекста на цялата пиеса). 

Най-хубавото беше това, че дамите не се появяваха кой знае колко често, а останалата част от спектакъла беше страхотна! Макар да обожавам холивудския хепи енд, финалът на Възвишение беше това, което ме накара да харесам постановката още повече ;) 

Второто представление на Пловдивския драматичен театър беше коренно различно от първото - то се казва Турбуленции и е представено от млад и супер нахъсан екип! Постановката под формата на скечове е режисирана от Стайко Мурджев по текстове на Камен Донев. И може би точно това накара хората да отидат и да я гледат. Обаче според мен човек трябва да отиде и да гледа Турбуленции заради актьорите! Това са група момичета и момчета, които са адски добри в това, което правят, а всеки трябва да стимулира успешните млади хора! 

Като сюжет представлението започна много силно. Първата ситуация в самолета беше нелепа и адски смешна, толкова смешна, че човек започва да се чуди “как по дяволите успяват да играят това?!”! След това обаче ентусиазмът ми намаля… втората ситуация представи едно шоу с въпроси тип Стани богат, което имаше за цел (поне според мен) да иронизира професорите и техните познания.

После дойде черешката на тортата или с други думи Елена Атанасова! Това момиче отвя главите на цялата публика! Нейното превъплъщение в майката на плажа беше просто брилянтно - от хиперболизираните фрази, които всеки чува на плажа до една проста възглавничка, която може да преобърне живота ти… трябва да го гледате дори само за този сегмент!

Оттук нататък Турбуленции продължи със скеч с войници и завърши с продължението на случката в самолета. Финалът изобщо не беше това, което очаквах, и не бих казала, че успя да постави подобаващ край на спектакъла. Но може би не трябваше да се фокусираме толкова в самото действие, колкото в играта на актьорите, които бяха наистина страхотни!

Последната постановка на нашата Драма беше Вълци с режисьор Диана Добрева. Спектакълът е създаден по Трънски разкази от Петър Делчев и в духа на този край диалозите бяха трудноразбираеми. Действието ни отведе до една различна действителност, действителност, в която човекът е принизен до базисните си потребности и се бори за оцеляване... подобно на вълците, от които толкова се страхува. Но борейки се да оцелее, той губи границата между човешкото и животинското. 

Точно така започна Вълци - с едно ръмжене, което ми напомни за двете ми посещения в Пловдивската и Варненската психиатрия - хората там изглеждат и звучат както героите в постановката… Единствената разлика в обстановките беше добавената музика ала хорър по Стивън Кинг.

Може би се сещате, че това не би могло да бъде подходящ край на понеделника, поне не за мен. Самата пиеса беше тежка, толкова тежка, че не успях да я издържа до финала. Но всеки има своите предпочитания в изкуството, просто Вълци не е моята чаша чай (както биха казали англичаните) :) 

Трите представления на Драматичния театър в Пловдив тази година са коренно различни. Но точно това ги прави специални: има за всеки по нещо! 

003

А какво предстои на Сцена на кръстопът… може да видите в програмата. Аз нямам търпение за Бел Ами довечера!

 

До скоро,

Виктория

Снимки: основни - Арсен Николов

             от постановките - Драматичен театър Пловдив

 

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found