Throwback to New York Избрана

Написана от

Здравейте!

Вече няма какво да се залъгваме - есента е тук, а мрачните дни едва сега започват. И понеже сядам да пиша в един такъв мрачен и хладен ден, на мен ми трябват само меко одеяло, чаша ментов чай и запалена ароматна свещ за уют :) Понякога човек има нужда точно от това - малко уют в края на деня… а този уют предполага и малко носталгични спомени, които да ви накарат да се усмихнете и дори да се смеете с глас, нали?

Точно такъв беше ефектът, когато с Арсен извадихме архивите от преди 2 години и разгледахме хилядите запечатани моменти от Щатите. Хиляди, но всъщност не могат да поберат в себе си и половината от емоциите, които изпитахме за 4-те месеца там. 

Днес ще ви позволя да надникнете заедно с нас в архивите от седмицата ни в Ню Йорк, която никога няма да забравим и освен това ще ви дам някой друг съвет, ако планувате пътуване до Голямата Ябълка :)

IMG 0834

Ще започна от далеч: от години си мечтаех да видя Ню Йорк - може би заради стотиците филми, заради хилядите снимки или travel guide статии, а може пък и заради разказите на баща ми… Затова бях абсолютно убедена, че ако пред мен се появи възможност за пътуване отвъд Океана, със сигурност няма как да я изпусна! И такава възможност се появи преди 2 години благодарение на work and travel програмите за студенти. 

Всъщност аз и Арсен се записахме за тази програма, именно заради възможността да разгледаме Ню Йорк, дори само за 24 часа. Може би беше късмет, че успяхме да прекараме цели 7 дни там. И беше невероятно…

IMG 0704

Обаче подобно пътуване не се организира on the go. Около месец преди заветното тръгване от Мейн към Ню Йорк започнахме с организацията. Първо запазихме автобусни билети, след това се впуснахме в усърдно търсене на изгодни нощувки в Града, който никога не спи :) След това бяхме запаметили картата на Ню Йорк в телефоните и компютрите си, за да измислим маршрути - не искахме и да чуваме за организирани екскурзии, нито за екскурзоводи, защото искахме да усетим духа на града, атмосферата да бъдеш там, да се оправяш сам и да “поживееш” като истински ню-йоркчанин поне за седмица. 

IMG 0623

Тръгването ни от Портланд в ранните часове в един от първите дни на септември през 2014-та беше изпълнено с вълнение и студ :D Няколко часа по-късно бяхме в Бостън, а още няколко по-късно бяхме в Ню Йорк: още с влизането в града започнахме да забелязваме места, които сме гледали по филмите :) Когато пристигнахме на гарата, се отправихме към метрото, защото аз държах да пътуваме като истински жители на Голямата Ябълка (въпреки че носихме със себе си 2 огромни куфара, 2 сака и 2 раници). Разбира се, бях проверила кои линии трябва да хванем, за да стигнем до хостела. Обаче не обърнах внимание, че нашата спирка беше в ремонт и трябваше да слезем 2 спирки по-надолу. Което може би не е никакъв проблем. Обаче се оказа проблем, когато се озовахме в Бронкс - кварталът, който ни бяха предупредили да избягваме. Излизайки на повърхността, се озовахме в истински гангстерски филм… без да преувеличавам. Помня думите на Арсен, все едно ги произнася сега: “Ходи напред и не заглеждай никого!” Точно това и направих, но с периферното си зрение нямаше как да не забележа наркоманите по улицата, скандалите наоколо и решетките на прозорците… о, и една полицейска кола пред началното училище. Няма как да си представите гледката без да си представите и нас: туристи с багаж все едно се местим някъде… а единият куфар дори беше розов :D До днес се чудя как минахме няколкото пресечки без да ни ограбят! 

Така, че първият ми съвет е винаги, ама винаги проверявайте за спирки в ремонт и ако не знаете, питайте къде ще се озовете, ако изтървете вашата ;) 

Оказа се, че евтините нощувки, които бяхме открили, нямаха толкова идеална локация. Намирахме се в Харлем, но все пак бяхме на 4-5 пресечки от Бронкс :) Обаче бяхме супер близо до Central Park, на 2 пресечки от 5-то Авеню и на по-малко от 1 пресечка от спирката на метрото. Интересно е как обстановката в града се променя коренно само за няколко пресечки на север. 

В хостела се влизаше след преминаване на face control, а луксозната ни стая за 2-ма беше с големината на перално помещение и дори нямаше прозорци, обаче се заключваше за разлика от стаята на момичетата, с които работихме в Мейн и които пристигнаха в Ню Йорк няколко дни след нас :D Добре, че само спяхме там, иначе можехме да хванем клаустрофобия…

Дългото пътуване не можеше да ни накара да пропуснем остатъка от деня и затова вечерта бяхме в най-оживената част: Times Square, където можеш да чуеш всякаква реч!

IMG 0898

Бродуейските реклами примамваха с пищност и цветове, а туристите щракаха наред… Първият ми спомен от там е белият шум: едно толкова забързано място с хиляди хора, които се разминават, огромните движещи се реклами и лъскави витрини и the white noise, който би бил заменен от музика, ако бяхме в кадър от филм. 

 MG 2672

В първата ни вечер в Ню Йорк аз и Арсен си подарихме наша карикатура: изобщо не си приличаме, но това е нашето парченце изкуство от там и сега все още ни радва от върха на една секция :)

IMG 2474

Следващите дни бяхме планирали по конец от закуската до вечерята. Картите на метрото са адски удобни, за да знаете как да се придвижвате и да комбинирате по няколко забележителности, които се намират близо. 

 MG 2733

И преди да ви кажа кои дестинации комбинирахме заедно, може би ще искате да научите къде избирахме да хапваме в Голямата Ябълка: всъщност разчитахме основно на заведенията на бързо хранене, за да спестяваме време, а и пари. И все пак Мак Доналдс може да не е най-доброто за вас, но дюнерите и хот-доците от уличните камиони са доста съмнителни… Аз опитах фалафел от камионче и мога да ви кажа, че фалафелите в България са къде - къде по-вкусни ;) Освен бързите храни, решихме и да си подарим вечеря в Хард Рок Кафето на Times Square, където обаче не се слушаше рок, но пък храната беше страхотна!

 MG 2887

И да се върнем към дестинациите:

Бруклинският мост съчетахме с Финансовия квартал, който ни се превърна във фаворит заради ефектните архителктурни гледки: небостъргач до автентична църква например. Освен това костюмарите на колелета и множеството телефонни разговори на Уол Стрийт си бяха истински атракции. 

Батери Парк, разходка покрай реката и лодка до Статуята на Свободата бяха вторите ни дестинации. Тук видяхме един по-спокоен Ню Йорк, защото около реката забързаните работари се забелязваха едва-едва.

А същата вечер наши познати ни заведоха в Куинс, от където наблюдавахме красивите светлини на Манхатън на 11-ти септември. 

 MG 3028

Като казах 11-ти септември, да, минахме и покрай мемориала на мястото на Кулите Близнаци - знаете ли, никога не съм била на място, изпълнено с толкова тежък въздух, където ти става трудно да дишаш само като приближиш гигантския водопад с инкрустираните имена на жертвите…

IMG 0618

От рухналите небостъргачи се качихме на Емпайър Стейт. И видяхме града от високо. От 87-мия етаж всичко ти се вижда миниатюрно и се питаш: наистина ли сме толкова малки…

IMG 0697

 MG 2762

Бяхме решили да отделим цял ден на Central Park. Интересно е как звукът от милионите коли и преминаващите линейки, пожарни и полицейски коли се губи в зеленината на градския оазис...

 MG 3177

Отидохме в Сохо и Малката Италия, където ни валя отвратителен дъжд и не успяхме да направим снимки. В същия дъждовен ден решихме да минем и през китайския квартал и да се пробваме да се  пазарим - ако не пробваш там, то къде ;)

Пошляхме се на 5-то Авеню сред ефектните магазини, надникнахме в Рокфелер, разгледахме библиотеката и дори бяхме на модно ревю в една от пресечките, където ни подариха стахотни колиета с животински зъб.

IMG 0734

А в останалото свободно време просто искахме да се мотаем на вече любимите ни места. Чарът на Ню Йорк е в живота - животът на улиците, които могат да разкажат толкова много, животът на сградите, някои с дълга история, а други съвсем нови и лъскави… 

 MG 2737

IMG 0664

Още на втория ден си казах, че не бих могла да живея в подобен град. И още в същата минута си казах, че съм истинска късметлийка да мога да съм тук и да събера спомени, които ще разказвам години напред. Надявам се краткото разказче, подкрепено със снимките на Арсен, да са ви били приятни и да сме успели да ви заведем виртуално отвъд Океана, дори за няколко минутки :)

До скоро,

Виктория

 

Снимки: архив - Арсен Николов 

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found