UniLife 04: краят Избрана

Написана от

Здравейте!

Човек знае, че всяко начало си има своя край. И макар краят за много хора да е нещо, от което се страхуват, така или иначе той все някога идва. Но защо го има този страх? Може би, защото следва нещо ново и непознато, може би, защото краят води до промени и трудни избори, а може пък да е, защото това, което свършва е прекалено хубаво. 

Преди по-малко от ден аз затворих поредната глава от книгата, която пиша всяка секунда: живота си. В анкетите за социологически проучвания вече мога да задрасквам под образование висше, а не средно :)  И знаете ли, все още не мога да усетя как приключи периода на бакалавърската ми степен. Може би, защото тези четири години минаха по-бързо от всякога, може би, защото бяха толкова динамични и пълни с пътувания, може би, защото се запознах с много нови хора и научих много нови неща, а може би, защото просто порастнах…

175

И макар все още да асимилирам как така вече съм психолог (разбира се, едва бакалавър), няма как да не мисля за следващия период, който вече напира да даде своето начало. 

А как стигнах до края на първата степен в университета, ще ви разкажа с няколко думи ;)

В началото на тази календарна година вече бях убедена, че ще избера да пиша дипломна работа пред това да се явя на държавен изпит. За някои това е далеч по-лесния вариант, за други не е съвсем така. 

Темата се появи в главата ми като гръм от ясно небе един ден, докато скролвах из социалните мрежи. Без никаква пряка връзка се появи един от онези а-ха моменти, на които им казват инсайт :) И за няколко секунди вече знаех, че ще изследвам творчеството от гледна точка на психологията. Разбира се първоначалната ми идея се трансформира няколко пъти, докато се превърне в това, което развих. 

С помощта на 26 съвременни български автори (на които съм много благодарна за отделеното време) и 22 заглавия използвана литература моята работа се появи на бял свят. 

И кой казва, че лятото не е продуктивен сезон? 

176

Аз избрах точно най-горещите месеци за писане на дипломната ми работа, макар преди това да бях направила всичко по предварителната подготовка: срещите с писателите и поетите, обработката на резултатите от личностния въпросник и интервюто + четенето на литературата и извеждането на бележки. Всъщност макар и да изглежда не толкова обемна процедура, точно тази част ми отне най-много време :)

След това идва продуктивния период - започваш да пишеш и не осъзнаваш колко часа са минали пред екрана… 

76 страници по-късно работата беше готова и нямах търпение да я споделя с най-близките ми, които коригираха някоя друга пропусната запетая :D

Разбира се, трябваше да пратя работата на научния ми ръководител, а след това да получа и рецензия от рецензента си и последно да представя дипломната пред изпитната комисия - получих страхотна обратна връзка от преподавателите ми, а последното се случи преди по-малко от ден и дори не се притеснявах толкова, колкото очаквах :)

И така дойде краят на едни четири години. А какво следва? Следва остатъкът от моята книга, наречена живот… Останете с мен да я пишем заедно!

До скоро, 

Виктория

 

Снимки: Арсен Николов

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found