Съкровените тайни на новото начало

Написана от

Здравейте,

Тази извънредно студена седмица не ви ли предизвиква да се затворите на топло с чаша чай и да поразмислите за началото на годината? Сега ще си кажете: “Стига с тези new year resolution глупости” и знаете ли… аз ще ви подкрепя :)

Всъщност дългите списъци с неща, които си поставяме като цели в началото на всяка година, могат да бъдат истински подводни камъни що се отнася до психиката ни. 

Защото омаяни от еуфорията за новото начало понякога вдигаме летвата прекалено високо. Толкова високо, че в началото на февруари може да скъсаме списъка с необяснима ярост… А тази ярост често се е появила като следствие от тревожността, която списъците са ни донесли. 

Казваме си, че просто няма смисъл. До следващата нова година. Тогава всичко се повтаря отново. Това репетатично действие може да ни се струва безобидно, но всъщност е коварно - то може да остави траен отпечатък у нас, който да се появява на повърхността при всяко вземане на решения, при всяка промяна и при всяко събитие, за което трябва да направим някакви усилия. Точно то може да лежи в основата на онзи вътрешен глас, който понякога се появява и ни пита “достатъчно ли съм добър за това” или “наистина ли мога да се справя” и сякаш сам си отговаря “не”. 

Но защо трябва да се залъгваме всяка година и защо трябва да подхранваме гласът на съмненията в себе си? Днес ще ви споделя 3 съкровени тайни, които може би ще променят нагласата ви за новото начало :)

010 1

От утре започвам на чисто.

Колкото и да имаме нужда от възможността да отлагаме, това не е нищо повече от изолация от проблема. Представете си го като защитна стена, зад която заставаме, за да елиминираме отговорността, която всяко ново нещо носи със себе си. Утре е просто точка в бъдещето, която можем да променяме постоянно (Разбира се, това се отнася за личните ни цели). Но какво в действителност отлагаме? Най-вероятно нещо, от което силно се нуждаем, нещо, което е добро за нас, или пък нещо, което ще преобърне живота ни (колко са страшни тези промени, но без тях живеем ли наистина?). 

Затова застанете сериозно (заради себе си) и кажете днес, вместо утре!

Трябва да се променя. 

Между трябва и искам има голяма пропаст. Толкова голяма, че от нея зависи целия ви живот. Ако живеете на принципа “трябва”, тогава едва ли ще постигнете кой знае колко (съжалявам за начина, по който звучи това). Трябва предполага някакво действие, което се извършва под натиск, който идва отвън. А щом натискът идва отвън, тогава целта лесно може да бъде изгубена. А тази цел всъщност ваша ли е?

Когато човек живее на принципа “искам”, той прави нещата за себе си. Тогава всяка стъпка към постигането на целите е сладка, тогава човек усеща защо целта е важна за него и тогава израстването е истински възможно. 

Трябва или искам - вие избирате!

*Няма как да премахнем “трябва” от речника си напълно. Винаги ще ги има онези задължителни задачи, които вършим заради задълженията си, но “трябва” може да бъде изкоренено от личните ни цели.

011 2

Когато това се случи, най-после ще бъде щастлив/а.

В света на нормата щастието като дестинация не съществува. За него се говори от векове и едва ли някога ще спре да се говори. То е онази имагинерна цел, към която всички се стремим (дори и несъзнателно). Но щастието не е състояние без край. То е временно. И относително. И субективно. И така желано. Но не можем да го поставяме в параметри и да си градим план за достигането до него. 

Защо? Защото в повечето случаи тези планове се сгромолясват с пълна сила. И ни оставят разгромени и безсилни. 

Щастието се появява, когато не го чакаме с отворени ръце. То се появява, когато освободим съзнанието си от трескавото търсене за него. Не бива да си поставяме цели, за да бъдем щастливи, а за да израстваме личностно. А щастието ще последва… евентуално и за определен период от време :) Около нас има толкова много фактори, които не можем да управляваме…

Надявам се тези три тайни да са ви помогнали да видите света от различен ъгъл и да премислите своите new year resolution списъци. Човек винаги трябва да знае къде се намира и колко високо може да скача. А летвата, тя се мести постепенно и с тренировки…

До скоро,

Виктория

Снимки: Арсен Николов

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found