UniLife 01 – да живееш сам

Написана от

Здравейте!

Най-накрая дойде Велика сряда… и не я наричам велика само заради Великден, а и защото очаквам точно този ден от адски много време! Защо го очаквах, ще ви разкажа сега ?

Както може би някои от вас знаят, аз живея и в Пловдив, и във Варна през последните четири години. Може би се сещате, ако не знаете със сигурност, че това е така, защото уча в Морската столица. Времето започна направо да препуска и дори не знам кога дойде ред да се дипломирам! Точно поради факта, че тази година приключвам бакалавърската си степен, ще посветя няколко публикации през следващите месеци на различни теми, свързани с ученето, живота в друг град, перспективите и куп други неща, които се свързани със студентството – накратко UniLife.

Тази седмица се фокусирам върху мястото, в което човек живее, когато е студент, и по-точно – моята история с преместванията и живота сама! А защо избрах да направя това тази седмица – защото точно днес се изнасям и през следващите месеци ще бъда във Варна за съвсем кратки периоди, през които няма да се занимавам с наеми ?

309243 491969627497276 416119215 n 300x200Започвам от самото начало или края на лятото преди да започна първи курс. Когато дойде моментът да се запиша в университета, с мама си направихме една почивка във Варна за няколко дни, през които бяхме решили да обиколим града, да проучим начините за стигане до различни места с градския транспорт и да си намеря квартира – разбира се, най-много време прекарахме в моловете ? Късметът ни се усмихна, когато познати се оказаха, че имат апартамент в града, който не използват от доста време. Този апартамент се превърна в първата ми квартира, където живях две години сама. Точно това време аз намирам за ключово, защото ме научи да разчитам единствено на себе си (може би хората, които никога не са имали възможност да живеят сами, не биха го разбрали).

В началото ми беше адски странно да няма с кого да си приказвам по всяко време, но понякога човек има нужда точно от това. През тези две години намерих приятели, загубих едни, но преоткрих други, научих се да се оправям съвсем сама – и това го разбирах в моменти, когато не ми беше забавно… например когато токов удар развали повечето електрически уреди, или когато душът се развали, докато си миех косата, или пък когато прилеп влезе в остъклената тераса и се чудех как да го изгоня… Сега тези моменти ми се струват смешни и се връщам към тях с усмивка, но тогава ми се струваше, че идва краят на света!

IMG 2584

Това, което исках да ви кажа е, че животът сам може единствено да ви бъде адски ценен урок и ако имате възможност да поживеете сами, направете го!

Лятото след втори курс бях в Америка (ще ви разкажа и за това в някоя следваща седмица), след като се върнах реших, че 2 часа път всеки ден от града до университета и обратно са си истинско губене на време. Затова се преместих и оттогава живея в хотел близо до университета. Ако не знаете, той се намира извън Варна и много близо до Златни пясъци.

IMG 1800

Когато кажа на някого, че живея в хотел, повечето пъти ме гледа странно и невярващо. Всъщност, хотелите около ВСУ предлагат стаи и апартаменти на студенти все едно са квартири.

В последните две години живея в един и същ хотел, но пък обиколих доста от стаите в него ? Моята приятелка и колежка Натали препоръча мястото, защото тя живееше там още от първи курс. Затова бях сигурна, че ще е ок. Първата стая, в която прекарах не повече от 2 месеца, беше симпатична, но адски влажна и затова нямах търпение да се преместя.

За мен местенето е нещо като умение, което съм придобила от многогодишна практика (местила съм се повече пъти, отколкото можете да си представите и затова всеки следващ път е като детска игра – мога да си стегна целия багаж за не повече от 30 минути). Не се шегувам, замисляла съм се да го добавя към “други умения” в моето CV ?

IMG 2583И докъде бях стигнала… да, след не повече от два месеца (мисля, че беше по-малко) се преместих в основната сграда на хотела в едно симпатично студио. Там беше доста широко, но и доста тъмно, заради изложението на стаята. Терасата ми гледаше към една скришна малка градинка, в която няколко котета често си играеха. Въпросните котета се навъртаха и около вратите на терасите и най-обичаха, когато се събирахме с моите приятелки и си поръчвахме пица – винаги оставаше и котетата “намазваха”!

Да живееш в хотел е удобно, заради това, че никога не е нужно да си хвърляш боклука или да чистиш. Обаче е ужасно заради това, че нямаш къде да си сготвиш абсолютно нищо! Всъщност, карах на сандвичи, салати и варени яйца (имах уред за варене на яйца). Може да се сетите, че след известно време просто ти писва ?

На мен ми писна по същото време, когато и на Натали й писна, затова решихме да се нанесем в един от мезонетите в хотела, където бонусът беше именно кухнята! Обаче се оказа, че това не е толкова лесно, защото и двата бяха заети – явно и други хора чакаха за тях.

Както и да е, почакахме си няколко месеца и през май миналата година най-накрая се нанесохме в двуетажен апартамент, в който имаше така желаната от нас кухня ?

Аз можех направо да се нарека ветеран в живеенето със съквартиранти след лятото в Щатите, където споделях с още 4 човека адски малко пространство. Този път, обаче, беше различно, защото не се прибирахме само да спим и да се храним.

Оказа се, че да живееш с някого не е толкова трудно, а може просто да сме се оцелили. Напасването в това кой кога ще ползва банята и дали ще пускаме котлона или печката не се оказа кой знае какво. Всъщност, може да се каже, че да живееш с приятелка си е супер ?

IMG 2594

Тази година отново смених мястото – с две врати по-надолу в другия мезонет в хотела. Този път имахме право да си изберем, защото и двата бяха свободни. Ние, разбира се, си избрахме този, който ни изглеждаше по-хубав заради мебелите. Но не си мислете, че животът в хотел е идеален и няма минуси.

Лелчето, което взима боклука, започна да идва все по-рядко и понякога я виждахме само няколко пъти в седмицата и при всяка възможност ни разпитваше какво ще ядем (може да си представите, че това си е дразнещо). “Момичетата от 304 ядат много броколи” – повтаряше тя, а ние се хващахме за главите, защото трябва да ни разглежда боклука, за да знае това… Това, че вечер бързият интернет си е направо мит и честите му прекъсвания могат да ти скъсат нервите, също не беше много забавно, често излизах в коридора и се катерех по канапето, за да рестартирам рутера (сигурно съм била атракция за момичето на рецепцията, която ме е наблюдавала по записите от камерите). А дали ще оцелиш да има топла вода, си беше истинска игра на тото, при която не печелехме всеки ден ? Скандалите от съседните стаи, които чувахме все едно сме там, тропането в 7 сутринта с високи токчета и караокето на съседите късно вечер са само част от нещата, на които се опитвахме да не обръщаме внимание. Но такива звуци може да чувате и в своя дом, ако живеете в блок с тънки стени ?

IMG 2577

Така или иначе, най-хубавото време беше всеки път, когато си оправяхме багажа да се прибираме. За 4 години аз не съм стояла във Варна повече от 3 седмици. И изобщо не съжалявам за това… нали уж казват, че човек живее, когато е на път (или нещо подобно). Ако приемем тази фраза за истина, то аз доста си поживявам ?

IMG 2598

Тази седмица прекарах в суетене около последното голямо преместване, което при мен не се оказа толкова голямо, защото се научих да се изнасям постепенно ?

През последните дни най-накрая започнахме да си казваме “отиваме си завинаги”. След месец, когато трябва да се върнем за последните лекции, ще сменим мястото, защото промяната е хубаво нещо, не че няма да се връщаме още десетки пъти…

IMG 2596

Забавно е да се връщаш назад към това, което си преЖИВял в различните места, където си ЖИВял… дори за кратко време. Навсякъде си имал страхотни и не толкова хубави моменти, но като се обърнеш, помниш повечето позитиви, а негативите ти се струват по-малко значими.

Докато четете това, аз съм по-близо до Пловдив, отколкото до морето. А с него ще се видим след месец, дано не му липсвам ?

До скоро,

Виктория

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found