Сряда, 26 Юли 2017 07:30

La Dolce Far Niente

Написана от
Здравейте! Може би сте чували за италианската сентенция La Dolce Far Niente или сладостта да правиш нищо.  Има нещо много романтично в начина на живот на средиземноморските страни.  И може би точно La Dolce Far Niente е това, което ги прави толкова по-различни от другите. Защото да се наслаждаваш от бездействието не е присъщо навсякъде. Камо ли в забързаното ежедневие на големите градове… Обаче на морето е друго… Затова се опитахме да пренесем La Dolce Far Niente на нашето Черноморие :) В света на фоновия шум от социални мрежи, тенденции и технологии почивка не означава да скролваш фейсбук, нито да…
Сряда, 12 Юли 2017 08:30

Живот наполовина?

Написана от
Здравейте, Не ви ли се струва, че някои хора живеят наполовина? А може би си мислите това за себе си? Всъщност какво значи да живееш наполовина и какво значи да живееш напълно? Тук не става върпос за средства. Защото най-истинските неща не се купуват. Става въпрос за нещо много по-дълбоко. Представете си жената в магазина.  Тя бърза да напазарува, за да се прибере и да сготви за семейството си. Била е на работа. Прибира се. Шета вкъщи. И следващия ден се повтаря. Сега си представете мъжа в ресторанта на съседната маса. Говори по телефона. Бурно. Може би по работа.  Най-вероятно…
Сряда, 28 Юни 2017 07:33

Всяко АЗ и всяко ТИ

Написана от
Placebo са носталгия.  Черният молив във водната линия на очите, многото гривни на дясната ръка и матовият лак за нокти отново в черно.  Музиката им ме връща към онези сладки 16, когато бяхме деца, правехме се на пораснали и все още гледахме наивно на света. Placebo са носталгия.  Чух ги за първи път в саундтрака към Cruel Intentions, сещате се - филмът, който всеки тийн в началото на 21 век обожаваше...  И беше влюбване от първата песен.  Може да си представите емоциите на едно тийн хлапе покрай концерта на групата в Зимния дворец в София преди около 7 години...  Пак…
Сряда, 21 Юни 2017 07:29

Другата страна на емпатията

Написана от
Здравейте! Като че ли все по-често около нас се говори за емпатия. И все повече се спряга като “това, което ни прави хора”.   А какво всъщност е емпатията?   Тя е съпреживяване на това, което изпитва другия. Резониране на неговата честота.  За мнозина емпатията е нещото, което държи обществото цяло.  Точно емпатията ни подтиква към просоциално поведение, мотивира ни да помагаме на другите.  И ако днес съществува алтруизъм, колкото и рядко да се среща, то емпатията е главната причина за него. Но емпатията има и друга страна.   Тя може да задълбочи разделенията между мнения, разбирания и вярвания. Защото…
Сряда, 24 Май 2017 07:30

The time of my life

Написана от
Здравейте! Казвали ли сте си някога когато му дойде времето? Може би, ако не сте, то някой се е обръщал към вас с тези думи :) Всъщност времето сякаш е мерителната единица на живота, не мислите ли: възприемаме реалността в секунди, минути, часове, дни, месеци, години; развитието на човек се измерва с възрастта му; имаме определени очаквания от хората спрямо годините им и всеки от нас знае, че животът е пясъчен часовник, който не може да преобърне за рестарт.   И понеже в реалността няма рестарт копчета, нито вариант да преобърнеш песъчинките, затова понякога отлагаме. Отлагаме рискове.  Отлагаме смелост. Отлагаме…