Сряда, 26 Април 2017 07:30

The funny side of life

Написана от
Здравейте! В последните години като че ли все по-често чуваме съвети от типа “мисли позитивно”. Всъщност в някои ситуации позитивното мислене наистина е ефективно решение, макар че на някои хора просто не им идва отвътре, а когато това е така, натискът да мислиш позитивно може да се окаже доста нездравословен. Освен това позитивното мислене по default предполага една оптимистична нагласа, която не е заложена у повечето българи (sad but true).  Затова животът на принципа “чашата е наполовина пълна” не е за всеки.  Днес, обаче, ще си говорим за един друг начин на живот - този, който може да бъде дори…
Сряда, 12 Април 2017 07:30

Ние, порасналите мечтатели

Написана от
A goal without a plan is just a wish. Здравейте, Пролетта е сезонът на промените. Може би точно заради това размишленията върху мечтите и целите ни точно през този сезон идват някак си естествено с първите слънчеви дни.  Но къде е границата между мечта и цел? И всъщност правим ли разлика между тях? Като малки често ни питат за какво мечтаем. Тогава идеите ни за професия полицай, Супермен или Батман се посрещат с усмивка от “големите”. Като пораснем, пак ни питат за какво си мечтаем, но като че ли от нас се очаква да подходим сериозно към въпроса и да…
Сряда, 29 Март 2017 07:00

Когато бях принцеса…

Написана от
Избраха да я построят на хълма с гледка към морето.  Беше 9-ти век, когато я построиха на Бенакантил. Крепостта се извисяваше над целия град.  Пазеше ги и беше толкова величествена. През 13-ти век Кастилските сили я превзеха от мюсюлманите.  И я кръстиха Санта Барбара.  Сега през 21 век тя все още е Санта Барбара.  И все още се извисява величествено над Средиземноморието.  Когато я погледнеш в далечина, няма как да не й се възхитиш. Когато решиш да я изкачиш, осъзнаваш с цялата си същност нейния чар и някак си се пренасяш там - в Средновековието. Представяш си битките, които са…
Сряда, 22 Март 2017 07:30

Сладка деликатност с Villa Vinifera

Написана от
Всичко се случи някак си магически. Въображението започна да играе, не можеше да бъде спряно… После идеята придоби сила. Не можеше да си остане само там - в съзнанието… Трябваше да бъде споделена…  Беше носталгия или беше нещо новаторско. А може би беше парадоксална хармония от двете… Това беше хармония, наситена с емоции. Емоции, които докосваха хората. Емоции, които правеха света толкова истински… Нашата история започна точно преди година - през 2016-та. А тяхната - тяхната е започнала преди 81 - през 1936-та.  Ние сме VickyWeek, а те са Villa Vinifera.    Какво ни обединява - историите, които няма как…
Сряда, 15 Март 2017 08:30

Седмица в Аликанте

Написана от
Мразех го преди да го опозная. Исках да го мразя и докато го опознавах. Но не можех. Но защо? Как да не мразиш мястото, което отделя любимите ти хора от теб? И все пак не можех да го мразя.  Не можех заради усмивките им.  Не можех заради красивите гледки, спиращите дъха места и топлината на атмосферата. Намирах го за чуждо място. Намирах го за враг. Докато не го видях. И не се влюбих.   Привет няколко дни след пътуването ми с Арсен до Аликанте, Испания.  След това емоционално въведение ще ви разходя из красивия средиземноморски град, който ще си остане…