UniLife 02 – какво и защо да учиш

Написана от

Здравейте,

Днес продължава серията публикации UniLife. След поста, в който ви споделих моя опит в живота сама, дойде ред и на причината да учим и какво точно да изберем.

Днес е повече от нормално след гимназията да продължиш образованието си в университет. Макар и да има перспективи за развитие без висше образование, дори споменаването на идеята за пропускане на университета, за някои хора звучи като нещо неприемливо. А за други в това няма нищо лошо.

Аз не бих казала, че в моето семейство някой ме е “натискал” да залягам над учебниците и задължително да уча в университет, но и не бих си представила да не го направя след 12-ти клас. Нали все пак хората казват, че трябва да учиш, за да имаш кариера и хубава работа, и макар никой да не ми е казвал точно това, аз някак си съм го приела като истина. Дали това е така, на мен ми предстои да разбера ?

11037765 1011407352220165 2436452597118729844 n 800x445

Да кажем, че вие току що сте завършили гимназия или учите и сте 10-11 клас. Най-важното нещо, след като решите ще продължите ли да учите или не, е да изберете какво. Според мен, опцията да се явите на кандидат-студентски изпити и да пишете в списъка с желания 5-10 специалности и “каквото стане” е най-глупавото нещо, което може да направите (колкото и да се опитвам да не давам оценки, за това няма как да си изкривя душата ;)).

Нали идеята на висшето образование е да учиш нещо, което ти е интересно и искаш да превърнеш в професия (ако се окаже, че не си уцелил в десетката, винаги има втори опит или вариант за съвсем различна магистратура :)). Аз бях 100% сигурна, че искам да уча психология още в края на 10-ти клас. Бях взела това решение доста рано и нито за момент не съм мислила да сменя желанието си или да запиша нещо различно в каквито и да е списъци.

Не бих казала, че някой ме е разубеждавал от идеята да уча точно това, но не цялото ми семейство беше въодушевено да уча нещо, което в момента е просто “популярно” и “няма никаква перспектива” и на всичкото отгоре нещо, което никой от семейството ми няма като занаят. За мен популярността нямаше и все още няма никакво значение, а колкото се отнася до перспективите – когато човек има желание и е добър в това, което иска да прави, сам си намира поле за изява, колкото и трудно да е това ;)

10003446 10203312615885832 1166516766 n 225x300

Според мен най-важното е специалността, към която човек се насочва, да бъде нещо, което го влече и се вижда като специалист в тази област след години. Ако сега ви предстои кандидатстване, не се опитвайте да удовлетворите желанията на родителите си или да следвате това, което се очаква от вас (ако например всички в семейството ви са лекари, това не означава, че и вие искате да станете лекар). Ако се стремите към тези неща, единственото, което ще постигнете, е да станете проекция на неосъществените мечти на някой друг и никога няма да бъдете удовлетворени. А ако сте родител на дете, на което му предстои кандидатстване, то опитайте се да си спомните колко сте били объркани от всичките възможности, които сте имали или колко ужасно сте се чувствали, ако ви е било наредено от когото и да било да учите нещо определено.

За мен процесът по кандидатсктването нямаше нищо общо с нормата и не успях да участвам в една стандартна кандидатстудентска кампания. Знаех какво искам да уча, но нямах никаква представа къде. Първоначално си мислех да продължа в родния ми град, след това идеята ми беше да замина да уча в Германия, а по стечение на обстоятелствата през октомври се оказах първокурсник във Варна с пълна стипендия за първи курс след най-изненадващата покана от моя университет, която пристигна в гимназията ми (поканата получих след резултатите ми от олимпиадата по френски език по-рано през годината).

75770 509720022388903 2104836485 n 300x200

Да замина за Варна беше най-лесно дошлата алтернатива, след като реших, че ще остана в България, абсолютно бях изключила Пловдив като опция, а за София дори не исках да се замислям (може би е вярно това, че пловдивчани просто не харесват столицата… или е вярно поне за мен). Много хора са ме питали през последните години не съжалявам ли за избора си (след противоречивите мнения за частните университети в България, човек може би наистина може да има някакви задръжки, но аз не мисля, че те са оправдани). Всеки път отговарям, че никога не бих съжалявала – човек сам гради живота си и избира по кой път да тръгне. Ако не ми харесваше този път, щях да сменя посоката (човек не би трябвало да се страхува от промени, аз не се страхувам от тях :)), но щом не съм го направила, значи съм доволна :). И все пак, няма как да няма разочарования във всяко начинание, върпосът е те съизмерими ли са с положителните страни и кои надделяват!

Най-много хора днес се вълнуват от дилемата чужбина или България. Когато бях в гимназията, бях сигурна, че където и да е в Европа е по-добре от тук, но сега съм на различно мнение. Дори да има места, където хората живеят по-добре, чисто субективното отношение е най-важното. Ако се чувстваш добре у нас, остани тук, ако това не е така – недей – it’s as simple as that :)!

И, всъщност, всичко казано до тук ме отвежда до естественото продължение на UniLife, което ще споделя с вас през някоя от следващите седмици ?

До скоро,

Виктория

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found