UniLife 03: да учиш и да работиш?

Написана от

Здравейте,

Тази седмица се връщам към рубриката UniLife с поредната доза от моите виждания по тема, свързана с ученето в университет :) 

Горе-долу по това време преди четири години се записах като редовен студент по психология във Варненския Свободен Университет. Четири години по-късно съм на финалната права, редактирайки дипломната работа, с която ще завърша бакалавърската си степен. А какво се случи през тези четири години - освен че ходих на лекции, научих толкова много за това, което избрах като професионално направление, пък и за живота на “големите”…

 MG 2508

Едно от нещата е това как да бъда самостоятелна - и не само в смисъла да живея сама, а и в смисъла да разчитам колкото мога по-малко на родителите си за финансовата страна на нещата. За мен “работа” не беше непозната дума, когато отидох в университета. Предишни лета бях работила за по месец - два през лятото в един фитнес център (не, не съм била инструктор :D). Но по време на първите два семестъра бях решила, че ще се отдам единствено на ученето и адаптацията на новото място. 

След втория семестър се прибрах в Пловдив за цялото лято. Не знаех какво точно да правя, но не ми се стоеше без работа и затова започнах да помагам на баща ми в неговия сайт. Журналистиката никога не ме е привличала, но пък никога не ми е било сложно да напиша текст, да взема интервю от някого или да отида на пресконференция. За някои хора, казвайки, че работиш при някого от родителите си, звучи несериозно, обаче аз наистина се стараех. И ми харесваше. До сега все още пускам по някой друг текст около музикалните или културните събития в града под тепетата за plovdiv-online, текстове пиша и за f2ftv :) 

 MG 3003

По време на учебната година през следващите два семестъра не се престраших да си търся работа, защото се подготвях за заминаване в Щатите през лятото - на бригада, където така или иначе щях да работя (е, не си представях, че ще работя толкова, колкото се оказа…) ;) Когато някой ме попита дали си струва да отидеш на work and travel програма, винаги отговарям, че това е едно предизвикателство, което си заслужава да се преживее! За мен да видя Ню Йорк си беше мечта, която исках да осъществя от много време и възможността, която имат студентите да заминат през лятото да поработят в Америка и след това да пообиколят, е нещо, от което всеки трябва да се възползва. 

IMG 0704

Моето лято през 2014-та беше едно голямо приключение - със своите ужасни  и със своите страхотни моменти! 4-те месеца в САЩ ме научиха, че мога да се оправям сама на друг континент (макар че до мен беше най-близкия ми човек - подкрепата, от която имах нужда в някои ситуации), научиха ме, че светът е толкова пъстър и никога не можеш да гледаш на него през черно - бели стъкла, научиха ме, че дори на живееш с 5 човека в една стая, пак може да си прекарвате забавно и че дори да ми мислиш, че идва края на света заради нещо, това никога не е така! 

И малко за работата там - на интервюто, което се провежда в България, доста време преди за заминете може да си изберете щат. Аз и Арсен се бяхме спрели на Мейн и получихме договори за работа като продавач-консултанти в магазин. Офертата беше страхотна, защото housing-a беше включен и беше безплатен, мястото беше на плажа и Ню Йорк беше само на автобусен билет разстояние. 

IMG 0845

Когато пристигнахме в Америка се оказа, че няма да работим в един магазин, а в три - всички собственост на едни и същи хора. След това се оказа, че 40-те часа по договор не бяха 40 в действителност. В най-натовареното време от сезона правихме по 100 часа седмично… помислете по колко часа на ден се пада това… И между другото нямахме почивни дни. Аз не очкавах да работя толкова много, макар че накрая си заслужаваше (поне спестих, макар и да нямах никакви спирачки в онлайн пазаруването :D). 

Толкова за бригадите - може би ще ви разкажа повече за моя experience от работата в Щатите и страхотната седмица в Ню Йорк някой друг път ;) 

След 100 работни часа седмично в Америка, бавното темпо на студентския живот в България ми идваше прекалено мудно. Затова само месец след като се върнах, започнах да си търся дистанционна работа с гъвкави часове. Намерих си перфектното решение в лицето на сайт за мода. И до момента все още съм част от екипа. А защо дистанционна работа - все пак трябва да имате предвид това, че за мен ученето и до сега все още е приоритет и всяко друго занимание “става” само ако може да се съчетае с него ;) 

 MG 2934

А какво исках да ви кажа с тази кратка история на моите работни премеждия по време на ученето - исках да ви кажа, че е ок да се оправяте сами… Даже повече от това - няма нищо по-хубаво от това да искате да бъдете полезни на себе си и дори работата, която изберете да не ви позволява да сте напълно самостоятелни, чувството, че поне отчасти сте, си струва! 

До скоро,

Виктория

Снимки: Арсен Николов, 2014-та, САЩ

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found