Ресетът на 2020

Написана от
Не исках да отделям повече постове на извънредното положение. Но този просто трябваше да се случи. 
Почти два месеца живеем в новото нормално.
Вкъщи. На работа. До магазина. До аптеката. 
Дори за минималистите това е прекалено рестриктивно.
Но ако трябва да търсим смисъл, то няма да е трудно да го открием.
Изолирайки се от цялата информация, цялата ситуация и цялата пропаганда, приемаме новото нормално - независимо съгласни ли сме или не.
Полезно, обаче, би било да се замислим какво ни носи то.
Понеже всяко препятствие или предизвикателство носи по нещо продуктивно, стига да имаме очи да го видим.
Трябваха ми почти два месеца, за да видя това “нещо” в новия ни начин на живот. 
Всъщност това се случи, едва когато мерките взеха да се поразхлабват.
Последната седмица Сартр все ми е в главата. Неговите разсъждения за свободата и избора са лайтмотив на последните ми сутрини. Явно тогава съм по-философски настроена. 
Да отнемеш свободата на избор на някого, който се чувства изначално свободен, се приема трагично. Но когато той може да избира, може сам да си я отнеме - тогава това се приема нормално.
 
Ако промениш възприятието, променяш целия смисъл.
Всъщност моят живот не се е променил особено. 
Продължавам да ходя на работа, само че си мия ръцете по-често.
Продължавам да ходя до супермаркета, само че спазвам мерки за безопасност.
Продължавам да пазарувам и други неща, само че онлайн. 
Продължавам да поддържам връзка с близките си, само че не очи в очи.
Продължавам да имам нужда от няколко часа на слънце, само че ги прекарвам на терасата.
Оборотите, с които сме свикнали, просто трябваше изведнъж да намалеят. 
И беше рязко. 
Като внезапни спирачки.
А те плашат, инстинктивно се вкопчаш в нещо и ти трябва време да осъзнаеш ситуацията.
Ако в колата става въпрос на част от секунда, в извънредното положение става въпрос на дни, седмици.
Истински рестарт.
Не - ресет.
И в някой хубав следобед осъзнаваш, че всъщност нямаш нужда от много да се чувстваш добре.
Осъзнаваш, че може би след като всичко приключи, ще промениш много от навиците и възприятията си.
Ще оценяваш много малки неща, които си приемал за даденост.
И ще се радваш още повече на всеки момент с любимите ти хора. 
Защото това, което наистина ни липсва последните два месеца, са те.
 
До скоро,
Виктория
Снимка: Арсен Николов, архив 2019 
Локация: Созопол, България
Още в тази категория: « It's okay not to be okay

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found