От къщата на маймунките до супергероите за една седмица

Написана от

 

Здравейте!

Най-накрая дойде време за първата същинска публикация във VickyWeek! Последната седмица беше страхотна за мен – тя започна със суетенето по стартирането на рубриката ми и вълнението от първите впечатления, които остави представянето ми у хората, които се запознаха с мен през нея, пък и на тези, които биха преразказали моите думи с подобни – тоест моите приятели и близки! ?

23-ти март до преди 2016-та си беше просто поредната дата от календара, но вече е един специален ден в живота ми! Това е така, защото в този ден малко след 6 вечерта започнах VickyWeek, а само броени часове преди това моето семейство се увеличи с една малка принцеса, която предполагам, че ще ми казва “лельо”! Все още не се познаваме лично, но вече горя от нетърпение това да се промени!

Тази седмица успях да спретна едно малко сладко изкушение вкъщи, което едва запазих за снимките! Прекрасната Ел от eatlovemakeup (който мождудругото е един от любимите ми бг блогове) сподели рецепта за къпкейкове с бисквитки Орео – веднага когато видях поста, бях сигурна, че ще ги направя и че ще са жестоки! И наистина се оказаха такива!

 

Съвсем скоро отвори и най-новото заведение в Капана! Monkey House е мястото, в което ще ме намирате често, когато съм в Пловдив! Кокетно, бутиково и много винтидж – така бих описала кафенето, в което всеки детайл е пипнат до съвършенство.

 

Освен че името веднага ме грабна, атмосферата е толкова зареждаща, че мястото няма как да не се превърне в едно от любимите ми в града под тепетата. Там ще откриете рисувани кафета, вкусни домашни сладкиши и свежи сандвичи! За уюта и усмивките ще ви помогнат и домакините Искра и Людмил, които може да срещнете до баристите! Те ни препоръчаха чийзкейка, който вече си има доста почитатели, ако сте в търсене на най-добрия чийзкейк в града, минете от там! Monkey House се намира в самото начало на Капана, точно до магазина за електронни игри.

В края на седмицата беше премиерата на дългоочаквания Batman v Superman: Dawn of Justice (Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта). Може понякога да залитам към романтичните комедии, но никога не пропускам филм за супергерои (като изключим X Men, но затова ще говорим друг път ? След фурора, който предизвика Deadpool през февруари, не бях сигурна дали тази година ще излезе филм на DC или Marvel, който да ме развълнува толкова. Да, обаче не бях права! Аз бях от тези, които не бяха очаровани от това, че Бен Афлек е избран да бъде новия Батман и не смятах, че ще му пасне, само че дълбоко съм грешала (пиша това адски сериозно)! Всъщност персонажът пасна като ръкавица на Афлек, който представи един по-възрастен, по-сериозен и по-мрачен вариант на Брус Уейн. Не искам да издавам прекалено много от филма за тези, които все още не са го гледали, но мога да ви кажа, че още началото те грабва!

То стартира от финала на Man of Steel (последния филм за Супермен), тоест от  разрухата, която фрустрира феновете на франчайза, тя се отразява по същия начин и на Брус Уейн, който отива в Метрополис точно тогава. Джеси Айзенбърг беше другият актьор, за когото не бях сигурна… Той представи един интересен образ – всеизвестният Лекс Лутър, който представи по толкова психотичен начин, че направи запомнящ се героя си! Няма да споделям нищо за самия развой на филма, но може да сте сигурни, че ще ви държи в напрежение и ще се случат адски много неща… а ако следите филмите на DC, ще се зарадвате на множеството “Easter eggs”, който Зак Снайдер беше поставил на ключови моменти!

В неделя преместихме стрелките на часовниците с един час напред… или те сами се преместиха… Винаги се обърквам, когато дойде време за смяна на времето! Няма да забравя как преди две години сменяхме времето към лятното часово време и точно тогава имах изпит по статистика втора част (тогава си взимах изпитите по-рано, за да отида на бригада в Щатите) и понеже не бях сигурна, че телефонът ми сам ще си смени времето, бях сменила часа преди да си легна. Обаче той си го смени автоматично – така се събудих с 2 часа по-рано, адски много ми се спеше, но поне не закъснях ? От тогава винаги ми се налага да пътуам точно след смяната на времето и винаги се сещам за тази случка. Този път не се събудих 2 часа по-рано, а точно навреме. Качих се в сутрешния влак към Варна и точно след 1 книга време бях на морето, където грееше слънце и даже почти не духаше вятър!

Може да имам цял куп книги, които трябва да чета за дипломната ми работа, но когато пътувам, предпочитам художествената литература. Може би съм адски бавна, обаче чак тази година открих Кърт Вонегът и то заради сайта Goodreads, който моя приятелка ми сподели, че използва! Благодаря ти, Дани – откакто започнах да го ползвам, открих доста заглавия покрай моите оценки на книги, които вече съм чела. Близо 7-часовото пътуване ми се стори доста по-кратко заради Кланица 5! Това е втората книга на Вонегът, която прочитам и втората, която ми хареса по необичаен начин. Има нещо странно в начина му на писане, което те привлича или те отблъсква. На мен ми допада, макар и в началото да се свиква трудно.

„Така е то.“

Самата книга е сбор от абсурдни случки, преплетени с интерпретация на Втората Световна Война през очите на един войник. Колкото и странна да е самата книга, в нея има нещо много искрено. На мен ми напомня на въображението на едно дете, което съвсем естествено реди история след история. А света на тралфамадорците е изненадващо привлекателен: “Онова, което четем в нашите книги, е дълбочината на много прекрасни моменти, видени едновременно.” – не ви ли се иска да може и вие да четете такива книги?

Няма как да пропусна да споделя и любимия ми стайлинг от седмицата! Той беше тази семпла уикенд визия от спортна рокля в сиво с 3/4 ръкав и разкроена линия и плътен клин в цвят графит. Обувите са любимите ми боти от набук в цвят камел, а самият акцент, който според мен превръща целия тоалет в едно цяло, е цветният шал в розово, зелено и екрю, който обожавам!

На снимките се заблелязва, че все още нося мартеница – да, аз съм от тези хора, които носят поне една, докато не видят щъркел! И не, все още не съм видяла…

Това беше моята седмица. Вие как я прекарахте? Ще се радвам да споделите с мен долу в коментарите или в страницата на рубриката във фейсбук!

До скоро,

Виктория

 

Снимки: Арсен Николов, Юлиан Георгиев 

Още в тази категория: Summer loading… »

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments

  • No comments found