Едва ли има по-сплотено време от това по празниците… И макар навън да е студено, някак си ние самите преливаме от топлина. Може би заради събиранията със семейството, а може би заради това, че точно в това време от годината можем да се видим с хора, които са далеч. Защото всеки иска да си е вкъщи за Коледа 🙂

Но днес няма да си говорим за “далеч” и “близо”. Днес ще си говорим за приятелството. За онова приятелство, което устоява през годините. За онова приятелство, което расте заедно с хората и се трансформира, но в същото време си остава непреходно. 

Замисляли ли сте се как се променят приятелствата ви през годините? 

Като деца може би прекарваме най-много време с приятелите си – цял ден в училище, а после често и след това. Със сигурност ще си спомните и за дългите разговори от стационарните телефони следобед 🙂 А може би сте сътворявали нещо креативно с приятелите си, което си остава запечатано на видео или в снимки, нещо, което ви връща към отминалите летни ваканции – в моя случай става дума за музикален клип, който си беше същинска продукция със сценарий и режисура, както и перфектна актьорска игра – дори на 14 сме били професионалисти в това, с което сме се захващали 😉 

Вие може да се сетите за нещо подобно от вашето детство!

Детските приятелства или остават завинаги, или хората забравят едни за други и моментите заедно се губят някъде в спомените. Всъщност така е с приятелите във всяка възраст – едни остават, а други просто губят интерес (хм, интересът в приятелството е нещо, върху което има много да се пише и говори, но може би друг път ;)).

С порастването хората все повече променят начина си на живот. Безгрижните дни започват бавно да се пълнят с повече задачи и постепенно времето за приятелите намалява. Но това не означава, че възрастните нямат време за приятелите си, нито че по-рядката връзка между приятелите е по-малко силна от тази в детството – просто е различна 🙂

Тази трансформация се усеща най-много в спомените, когато се замислиш какво е било и какво е сега. Обаче и “преди”, и “сега” си имат своите предимства. Като че ли с годините се научаваме все повече да ценим приятелите си. Особено онези стари приятелства, които никога не хващат прах 🙂 

Всеки има поне едно такова приятелство – такова, което със сигурност по някакъв начин ти е помогнало с порастването, такова, което ти позволява да си най-искрената версия на себе си пред другия. И такова, което макар веднъж в година, се чувства като всичко, от което имаш нужда… 

До скоро, 

Виктория