Мразех го преди да го опозная. Исках да го мразя и докато го опознавах. Но не можех.

Но защо?

Как да не мразиш мястото, което отделя любимите ти хора от теб?

И все пак не можех да го мразя. 

Не можех заради усмивките им. 

Не можех заради красивите гледки, спиращите дъха места и топлината на атмосферата.

Намирах го за чуждо място. Намирах го за враг.

Докато не го видях.

И не се влюбих.

 

Привет няколко дни след пътуването ми с Арсен до Аликанте, Испания. 

След това емоционално въведение ще ви разходя из красивия средиземноморски град, който ще си остане в сърцето ми като втори дом оттук нататък. 

7-те дни в Аликанте ми подариха незабравими емоции и може би най-прекрасния рожден ден до сега!

Първото нещо, което веднага отличава града с екзотика, са палмите. Палмите на фона на приличащите на пустиня скали – екзотична красота, по-скоро нетипична за Европа. Обаче си в Европа 🙂 

По улиците се разминаваш с усмихнати испанци по зимни екипировки в 25 градуса и развеселени англичани по тениски – абе, пъстрота отвсякъде 🙂

И като говорим за пъстрота, няма как да не споделя няколко кадъра от най-стария квартал в Аликанте – Санта Круз. Атмосферата на “стария град”, който не е кой знае колко стар ;), напомня на Гърция със стъпаловидните си мънички улички и цветовете на всяка къща. 

И ако Санта Круз е едно от по-високите места в града, то най-високото място в Аликанте се вижда от почти всякъде – крепостта Санта Барбара! Това е едно от онези спиращи дъха места – от задъхване при изкачването, страх от височината или от възторг по необятната гледка на 360 градуса… а може би и от всичко накуп 😉 

От най-високото място се спускаме за 30 секунди със заглъхнали уши към плажа 🙂 Където ни чака Средиземноморския бряг и най-мекият и фин пясък, който някога съм виждала!

За съжаление нашето Черноморие само може да гледа с носталгия към широката и непокътната от човешка ръка плажна ивица в Аликанте…

Освен по плажа, се поразходихме и сред яхтите на пристанището, които са някак си магическа гледка по залез 🙂

Магическа е и фикусовата горичка в центъра. И като ви казвам фикусова, не си представяйте фикуса на баба ви – тези фикуси са като излязли от приказка на Братя Грим… Сякаш спят и само чакат да ги събудиш, за да те отведат в някоя фантастична страна…

Но фантастичните страни можем и сами да си ги създаваме. 

Ако аз си създам фантастична страна, тя ще е пълна със сапунени балони, големи колкото мен… Всъщност това не си го измислям сама, видях го. И дори спуках няколко такива балона 😉

Да си останем на приказна вълна.

В Аликанте явно обръщат специално внимание на цветовете и децата – една от най-ефектните улички е тази на гъбките. Почувствах се като 5-годишно хлапе, когато видях Дама на земята и заподскачах, както преди около двадесетина години 🙂 И продължих на детска вълна, когато се промъкнах в една гъбка за снимка… Само дето излизането не е толкова лесно, когато всичко те боли от туристически обиколки 😀

Цветовете са на почит в Аликанте – стъргалото в града или Еспланадата е със сигурност една от най-красивите пешеходни алеи в света! Заобиколена от палми и огряна от слънчевите лъчи, вълнеобразната улица те кара да мечтаеш за вечно лято и живот по бански всеки ден 🙂

И после защо испанците си спазват традиционната сиеста всеки ден – защото местата ги карат – ей, така… става ти празнично само с едно минаване по Еспланадата…

Цялата ми седмица беше повече от празнична, повече от фантастична! Заради хората, заради атмосферата и заради града (по дяволите, Аликанте, не мога да те мразя) – най-хубавата седмица ever <3

До скоро,

Виктория

Снимки: Арсен Николов, Юлиан Георгиев

Локация: Аликанте, Испания