Когато бях принцеса…
Избраха да я построят на хълма с гледка към морето.
Беше 9-ти век, когато я построиха на Бенакантил.
Крепостта се извисяваше над целия град.
Пазеше ги и беше толкова величествена.
През 13-ти век Кастилските сили я превзеха от мюсюлманите.
И я кръстиха Санта Барбара.
Сега през 21 век тя все още е Санта Барбара.
И все още се извисява величествено над Средиземноморието.
Когато я погледнеш в далечина, няма как да не й се възхитиш.
Когато решиш да я изкачиш, осъзнаваш с цялата си същност нейния чар и някак си се пренасяш там – в Средновековието.
Представяш си битките, които са се водили.
Представяш си пазителите й, които са стояли на пост.
Представяш си рицарите, които са били точно там, където се разхождаш ти сега.
И ей така в унес от представи се озоваваш на върха – Ла Торета – където дъхът ти спира!
Имаш чувството, че виждаш целия свят – цивилизацията и него, морето, безкрая…
Истинско опиянение и започваш да сънуваш наяве…
Бях принцеса.
Бях там – най-горе, Ла Торета, виждах целия свят. Той се побираше в моята длан.
Можех да усетя стъпките зад мен.
Отзвукът от ризниците.
Далеч, но и толкова близо.
На няколко века разстояние. И все пак тук. И сега – в съзнанието – в моят сън наяве.
Губех се в мисли.
Нещо витаеше във въздуха.
Историята, красотата.
На мястото, на времето, на хората.
Изведнъж се стреснах.
Заради него – върна ме в реалността.
На 9-ти март 2017.
Когато станах на 24.
Върна ме с прегръдка, която ще остане в историята на Санта Барбара…
Не знам колко време беше минало.
Бяха секунди, минути, часове, дни, години и цели векове.
Това място запечатва цялото време.
Капсулира го.
И го предава на хората, които стъпват по техните стъпки, на рицарите.
Трябва само да позволиш на себе си да го усетиш – времето, историята, красотата…
P.S. Ако краткият разказ и снимките запечатват моя сън наяве, то видео проектът, който подготвихме с Юлиан Георгиев, представя моята разходка на върха на Санта Барбара по различен начин 😉
До скоро,
Виктория
Снимки: Арсен Николов
Локация: Аликанте, Испания
