A goal without a plan is just a wish.

Пролетта е сезонът на промените. Може би точно заради това размишленията върху мечтите и целите ни точно през този сезон идват някак си естествено с първите слънчеви дни. 

Но къде е границата между мечта и цел? И всъщност правим ли разлика между тях?

Като малки често ни питат за какво мечтаем. Тогава идеите ни за професия полицай, Супермен или Батман се посрещат с усмивка от “големите”. Като пораснем, пак ни питат за какво си мечтаем, но като че ли от нас се очаква да подходим сериозно към въпроса и да споделим най-смелите си идеи, които обаче да не звучат налудничаво. Все пак да си мечтаеш да живееш в замък на 20 и да срещнеш принца на бял кон по-скоро би ти спечелило озадачени погледи вместо усмивки, казвам озадачени погледи, но това би била най-меката реакция, която би провокирала една такава мечта 😉 

Но защо смелите ни детски мечти трябва да се трансформират с порастването ни?

Просто е – децата могат да фантазират на воля и техните мечти могат да бъдат толкова нереални, колкото богато е въображението им, докато порасналите деца трябва да се научат да трансформират мечтите си в цели. Защото мечтата не предполага постигане, а целта – да. И защото само когато се научиш да трансформираш мечтите си в цели, можеш да се наречеш истински пораснал мечтател – иначе просто се рееш в облаците, където времето е спряло. А трябва да живеем в реалността 😉

Една мечта си остава само мечта, когато нямаш план за осъществяването й. 

Една мечта си остава само мечта, когато не е съобразена със собствения ти потенциал. 

Една мечта си остава само мечта, когато не знаеш как да преместиш летвата на възможностите си и по какъв начин да го направиш. 

Но само една мечта може да се превърне в цел, чието постигане да ни донесе най-истинското чувство на пълноценност и завършеност.

За да трансформираш мечтите си в цели, обаче, трябва наистина да можеш да мечтаеш. Да виждаш далечни хоризонти и да си представяш дори зад тях. И все пак да отсяваш някак си несъзнателно мечтите, които можеш да докоснеш, от тези, които просто си съществуват без да могат да бъдат достигнати. 

Мечтите на възрастните трябва да бъдат приземени поне с единия крак.

Да те нарекат мечтател не е обидно. Защото точно истинските мечтатели се превръщат в хора, които развиват потенциала си и постигат цел след цел. 

Погледни към хоризонта в този пролетен ден и помисли каква е твоята следваща цел…

До скоро,

Виктория

Снимки: Юлиан Георгиев

Локация: Аликанте, Испания