Като че ли все по-често около нас се говори за емпатия. И все повече се спряга като “това, което ни прави хора”.

А какво всъщност е емпатията?

Тя е съпреживяване на това, което изпитва другия. Резониране на неговата честота. 

За мнозина емпатията е нещото, което държи обществото цяло. 

Точно емпатията ни подтиква към просоциално поведение, мотивира ни да помагаме на другите. 

И ако днес съществува алтруизъм, колкото и рядко да се среща, то емпатията е главната причина за него.

Но емпатията има и друга страна.

Тя може да задълбочи разделенията между мнения, разбирания и вярвания.

Защото всяка ситуация има две страни. 

А човек често реагира първично и със силна емоционална наситеност, когато става въпрос за екстремална ситуация, близка до него и неговите разбирания.

А тази силна емоция може да породи агресия. 

Да реагираш емоционално не е най-добрия морален компас. Нито най-рационалното решение.

Но понякога контролът на емоциите просто ни се изплъзва.

Тогава минаваме лимитите на емпатията и отиваме от другата страна.

Където емпатията разцепва обществото на части. 

До скоро,

Виктория