Другата страна на емпатията
Като че ли все по-често около нас се говори за емпатия. И все повече се спряга като “това, което ни прави хора”.
А какво всъщност е емпатията?
Тя е съпреживяване на това, което изпитва другия. Резониране на неговата честота.
За мнозина емпатията е нещото, което държи обществото цяло.
Точно емпатията ни подтиква към просоциално поведение, мотивира ни да помагаме на другите.
И ако днес съществува алтруизъм, колкото и рядко да се среща, то емпатията е главната причина за него.
Но емпатията има и друга страна.
Тя може да задълбочи разделенията между мнения, разбирания и вярвания.
Защото всяка ситуация има две страни.
А човек често реагира първично и със силна емоционална наситеност, когато става въпрос за екстремална ситуация, близка до него и неговите разбирания.
А тази силна емоция може да породи агресия.
Да реагираш емоционално не е най-добрия морален компас. Нито най-рационалното решение.
Но понякога контролът на емоциите просто ни се изплъзва.
Тогава минаваме лимитите на емпатията и отиваме от другата страна.
Където емпатията разцепва обществото на части.
До скоро,
Виктория