13405160 726722360801365 353190433 o 300x200

Здравейте,

Ако сте от Пловдив, със сигурност знаете, че тази седмица тече ежегодният “Пловдив чете”. Днес ще ви разкажа за началото на форума и моята седмица, през която трябваше да се подготвя за последния ми изпит – най-после му се вижда краят…

Последната ми сесия започна едва преди няколко дни, но въпреки това, аз имам само един изпит, който ми остана да преборя 😉 Стискайте ми палци утре! Поради тази причина четенето на учебници и книги през последната седмица си заемаше солидна част от времето ми. Но пък това не е нещо ново за мен – аз обичам да чета, може би точно заради това реших дипломната ми работа да бъде върху психология на творчеството (но все още няма да издавам нищо повече за нея). И макар това мое хоби да не се е появило още в първите години в училище (признавам си съвсем честно, че като малка книгите не ми бяха голяма страст, въпреки че родителите ми са не само четящи, но и пишещи :)), с времето човек може би избира да се обърне към тях и в даден момент уцелва своя любим жанр, тогава магията се случва (както казват във филмите).

Аз не вярвам, че хората днес не четат, нито вярвам, че книгите вече не са “на мода” – със сигурност не четат всички хора на планетата (това е невъзможно, всеки си има различни интереси, цели, ценности…), но литературата не е и мода – тя е нещо повече от това и дори печатните издания да се заместват с електронни, жаждата за художествена литература няма как да затихне, просто читателите се променят, променят се и нуждите им и затова се сменят популярните жанрове ? Признавам си, че чета хартиени и електронни издания, признавам си, че не всичко, което започвам, ми харесва и респективно не довършвам всичко започнато (и това ме ядосва често, но с Достоевски явно не говорим един и същи език), но си признавам и че една хубава книга може да ме зареди с неповторима енергия и дори да ми даде различен смисъл… на деня например, а защо не и нещо повече! 

А какво по-хубаво от смислите и промяната във възприятието за света – с годините не може да не си признаете, че то се е модифицирало хиляди пъти. И като стана дума за възприятия, може би всеки знае, че Пловдив винаги се е разпознавал като града на културата. За поредна година се организира и литературният форум “Пловдив чете”, който е посветен на авторите и четящите. Тази година между 6-ти и 12-ти юни под тепетата ще може да посетите редица литературни събития.

Моята седмица започна с преводите на Иван Вълев и Манол Пейков – и двамата носители на награда “Пловдив”, а единият от тях – и участник в моето изследване, за което ще ви разкара скоро :). Те представиха в Дома на етноситеоригинали, както и преводи на творби, върху които са работили през годините – страхотно е да чуеш автентичните думи на авторите, а след това да чуеш българската версия и макар да не разбирам полски, за мен беше много интересно да чуя дори само звученето на езика. По-късно се преместих в Тракарт, където се проведе литературно четене, модерирано от Начо Христосков – там четенето беше само на български.

Ден по-късно, на 7-ми се проведе официалното откриване на Пловдив чете и традиционното връчване на “Орфеевия венец”, който тази година отиде при поета Калин Донков. Вечерта започна с 10-минутен филм за литературата и нейното значние – не искам да звуча критично, но точно така ще прозвучи това, което ще ви разкажа за самото начало на литературния форум.

Поне според мен това е събитие, изпълнено с позитиви – литературата е нещо, което те кара да се чувстваш добре, това е докосване до изкуството, дори ти да не си творец. Траурната музика и черно-белите кадри в късометражния филм, който е бил подготвен специално за “Пловдив чете”, нямаха място в него. Чувството за разруха и някакво падение оставят горчив вкус в устата, който не мисля, че съвпада с това, което литературният форум иска да покаже и постигне. Аз поне не намерих логика в обединяването на тематиката на форума и емоционалния спектър на филма – а за мен логиката е водеща във всичко, което правя, гледам, чувам, усещам… И знаете ли – говори се, че хората днес не четат, а само часове по-рано, въпреки дъждовния ден, алеята на книгата до пощата беше пълна с хора, които си избираха нови заглавия, с които да допълнят домашната си библиотека. Защо не се показват такива неща?

След филма на сцената стана по-весело с обръщението на кмета и връчването на наградата. А после започна концертната част, за която останах едва няколко минути – просто е глупаво да слушаш нещо на плейбек – и аз мога така.

Въпреки лошото време, филма и плейбека, си прекарах супер в компанията на баща ми, с когото си поприказвахме, и Арсен, който беше зад обектива.

Макар и да се налага да изпусна два от дните на форума заради разходката ми до Варна за финала на сесията, нямам търпение в петък отново да се слея с четящата публика в Пловдив и да посетя оставащите събития! А вие ще четете ли с Пловдив – дори да не го направите тази седмица, правете го, когато имате време, то няма да бъде загубено…

До скоро,

Виктория

 

Снимки: Арсен Николов

Локация: Пловдив, България