Тази седмица Сцена на кръстопът ни подари още страхотни заглавия.

Аз избрах да заложа на нещо познато – В очакване на Годо по Самюъл Бекет (театър Азарян) – и на нещо много различно – бродуейски мюзикъл за възрастни – Авеню Q  (Столичен куклен театър).

Признавам си, че до сега не бях гледала мюзикъл на живо и единственото ми очакване беше нещо ала Брилянтин 😀

Авеню Q се оказа доста различен 🙂

Столичният куклен театър ни подари един забавен мюзикъл, който определено не е подходящ за деца (постановката беше с препоръчителен родителски контрол 16+).

Беше изключително интересно да наблюдаваш как се разгръщат теми като расизъм, сексуална ориентация, порно индустрията и намирането на себе си от кукли и актьори в музикален формат.

Мюзикълът представя един сатиричен поглед към действителността на младите, които се впускат в търсене на идентичност и поемане на отговорност.

Историята е добре позната на всеки, минал по пътя на съзряването – нов град, нова среда, приятели, любовен обект, работа… И всички онези “как”, “защо”, “какво” и “кога”, които сме си задавали, ни удрят гръмко с песен, която ни усмихва и ни носи онази носталгия към опознаването на нас самите.

През смеха често неволно изразяваме истинските си притеснения и задръжки, а Авеню Q ни позволява да се смеем на воля – защото не е нужно да изричаме всичко на глас, когато можем да го изпеем в песен, която да звучи леко, весело и безгрижно 🙂

Превод на песните: Десислава Софранова

Музика и стихове: Робърт Лопес и Джеф Маркс

Постановка: Уест Хайлър (САЩ), Петър Кауков

Кукли: Димитър Димитров

Актьорски състав: Камен Асенов, Венцислава Асенова, Цветелин Павлов, Лилия Гелева, Гьорги Георгиев – Антика, Павлета Семова, Мила Люцканова и Рафи Бохосян в ролята на Гари Колман

На пианото: Ангел Николов

Далеч от безгрижието беше другата постановка, която избрах да гледам.

В очакване на Годо, обаче, няма как да се пропусне! Още от прочита на пиесата в гимнзията, тя си намери място в съзнанието ми. Може би това се случи заради екзистенциалния смисъл на текста. Появата на заглавието в програмата на Сцена на кръстопът събуди впечатленията ми от преди повече от 5 години и нямах търпение. Аз чаках Годо почти месец 🙂

Постановката беше режисирана от Деян Донков, когото до сега бях срещала само като актьор. Но минималистичният минорен прочит на текста от Самюъл Бекет беше точно това, което си представях.

В очакване на Годо е постановка, която ще ви накара да мислите, премисляте и преоценявате живота от всичките му страни.

Но не трябва ли всяка форма на изкуство да ни кара да правим точно това…

Актьорски състав: Деян Донков, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Калоян Трифонов, Мартин Цолов

Снимки: Сцена на кръстопът

*Вижте други публикации за Сцена на кръстопът