The fear of missing out
Усещали ли сте го – появява се неканен, нежелан, нетърсен.
Обръщали ли сте му внимание – натрапчив, неприятен, неистов.
Обгърне ли ни се чудим кое е важно – сега и тук или там и някога…
Страхът да не изпуснем нещо е истински.
И не, няма нищо общо с това вие лабилни ли сте или не.
Има общо с вроденото ни желание да сме център на своя свят (егоцентрично ли си казахте наум – хайде, признайте си…).
Желанието да се раздвояваме на няколко места едновременно се появява сякаш от нищото.
Започва да ни гризе онова усещане, сещате се – че изпускате нещо.
А знаете ли какво изпускате всъщност в този момент?
Изпускате своето сега.
Изпускате своя момент.
И ето вече го няма – вече е друг и няма връщане назад.
Знаете ли как да се отървете от тази клопка на загубеното сега?
Mindfulness – обръщайте внимание на всичките си сетива в настоящето.
Човек наистина забравя за момента.
А може да го хване.
И да му се наслади.
До скоро,
Виктория