Усещали ли сте го – появява се неканен, нежелан, нетърсен.

Обръщали ли сте му внимание – натрапчив, неприятен, неистов.

Обгърне ли ни се чудим кое е важно – сега и тук или там и някога…

Страхът да не изпуснем нещо е истински.

И не, няма нищо общо с това вие лабилни ли сте или не.

Има общо с вроденото ни желание да сме център на своя свят (егоцентрично ли си казахте наум – хайде, признайте си…).

Желанието да се раздвояваме на няколко места едновременно се появява сякаш от нищото.

Започва да ни гризе онова усещане, сещате се – че изпускате нещо.

А знаете ли какво изпускате всъщност в този момент?

Изпускате своето сега.

Изпускате своя момент.

И ето вече го няма – вече е друг и няма връщане назад.

Знаете ли как да се отървете от тази клопка на загубеното сега?

Mindfulness – обръщайте внимание на всичките си сетива в настоящето.

Човек наистина забравя за момента.

А може да го хване.

И да му се наслади.

До скоро,

Виктория