Дъвка за балончета
Месец след премиерата на големия екран се пречупих и аз. Реших да гледам новата бг лента “Дъвка за балончета”.
И като казвам пречупих, наистина си беше пречупване – просто съвременните български филми не вибрират на моите честоти. Затова и българските заглавия в програмите на кината само минават през мен, докато избирам някое холивудско заглавие.
Това, обаче, не се случи с “Дъвка за балончета”. Дори не мога да си обясня защо се доверих на заглавието. Беше някакво усещане.
И усещането се превърна в емоция, смях, дори няколко сълзи…
Филмът тази година печели наградата за сценарий на фестивала „Златна роза“ във Варна. А сценаристите на филма са Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова, Тео Чепилов, тяхната идея стига до големия екран под режисурата на Станислав Тодоров-Роги, а Теодора Духовникова и Иван Юруков, както и техните малки Аз-ове Аглея Гумнерова и Андрея Захариев ни карат да се влюбим в лентата.
“Дъвка за балончета” не е излишно драматизиран, нито е захаросан. Може би затова успява да играе по струните на сърцето на зрителя.
Филмът е история за сега и за преди. За това, което сме били и това, в което сме се превърнали.
Носталгия ни връхлита, но не към соца, който е любима тема на бг филмите, а към детството, което е любима тема на истинските хора.
Защото игрите пред блока, фунийките, стрелбищатата и детските приятелства са неща, към които всеки има отношение.
Понеже те са част от нас и понеже с тях сме станали това, което сме днес.
Сокът от дъвките с картинки свършва бързо, но емоцията от детството – не.
Тя остава латентна някъде в нас.
А пробуждането й може да преобръне целия ни свят.
Калин и Биляна се срещат 25 години по-късно. И макар спомените да избледняват през годините, хората от миналото са по-ярки от тези от настоящето.
Защото емоциите не се забравят.
А да играем порастнали на „Истината или се осмеляваш“ ни карат да преосмисляме реалността ни.
Гледайте “Дъвка за балончета” – има смисъл да стигне до вас!
До скоро,
Виктория
Снимка: промоционални снимки – “Дъвка за балончета”