fireworks

Последният уикенд на годината винаги е специален <3

Освен че е време за приятели, често е и време, в което се връщаме към минали години и си спомняме какво е било в главите ни – при мен е лесно – просто “прелиствам” блога.

Действа ми пречистващо, съживяващо и много позитивно – сещам се за всичко, което се е случило, за всичко, което ми е повлияло и за всичко, което е променяло начина ми на мислене. Затова VickyWeek е толкова съкровено място за мен <3

Постовете вече не са ежеседмични, понеже реших, че качеството е по-важно от количеството, но това не означава, че съм загубила страстта към писането. Напротив с Арсен готвим доста различен content за следващата година, ние се променяме, искаме да променяме и съдържанието ни – нямам търпение да усетите трансформацията 🙂

Но нека се върнем към 2018-та…

Една от най-динамичните години за мен: определено първият highlight е защитата на магистърската ми теза, която беше посветена на българските писатели: “Творецът в търсене на смисъл: Преодоляване на екзистенциалния вакуум чрез логотерапията” ще си остане винаги моя голяма гордост!

След приключването на университетската глава в живота ми беше време да се впусна в ново начинание – бях си задала едни магически параметри за новата ми работа, които нямах никакво намерение да свалям и познайте: беше търсене на игла в копа сено, но все пак успях да открия място, на което да се развивам така, както си представях – в средата на година започна и новата глава от живота ми – казах си сбогом с онлайн маркетинга и се запътих към човешките ресурси – онези, които аз разбирам като такива – психологическата страна на професията 🙂

2018-та ме запозна с толкова много хора, показа ми толкова много гледни точки и ме научи на друг ракурс към света.

Обаче явно не можем само да получаваме – 2018-та отне човек от семейството ми, което от своя страна действа като най-силната плесница, която можеш да си представиш: а урокът – показва ти колко важно е да цениш времето и да го прекарваш с хората, които цениш…

Може би този урок се пропи не само в мен, понеже няколко месеца по-късно моите средизменоморски приключенци се върнаха <3

Глобално това беше моята 2018-та, а локално се опитвах да балансирам между работа, семейство и приятели.

Пролетта беше сезонът на промените – дописвах дипломната ми работа и се сбогувах с Варна: цяла една ера!

Лятото бяхме посветили на музика и слънце: Hills of Rock ни припомни фестивалите, които не пропускахме до преди няколко години и наистина ни зареди позитивно, а морските вълни ни подариха онази доза спокойствие, което градския глъч ти отнема.

През есента, пък, открих една от най-вълнуващите книги, които съм чела досега – “Бог пътува винаги инкогнито” – и като казвам вълнуващи, не си представяйте приключения. Вълнуваща, защото е история за израстването – личностното израстване – осъзнаване на потенциала и изпълването му – това за мен е вълнуващо! Ако търсите нещо, което ще ви замисли в тази посока, потърсете романа 😉

А зимата започна сплотено, топло и вълнуващо: блещукащи светлини, ежегодния маратон с Хари Потър и повече време, което отделяхме да сме с любими хора <3

Какво предстои през 2019-та?

Честно казано за първи път не искам да правя планове – защото всеки ден е това, което сам си създадеш, а мисля, че ние с Арсен се научихме да си създаваме… еклектика <3

Весело посрещане на 2019-та,

Виктория