plovdiv2019 3

На 12 януари Пловдив официално стана Европейска столица на културата! 

Много преди откриващото събитие започна да се пише, по време на него продължи да се пише, след него също се писа – много, много, много се изписа за ЕСК: the good, the bad and the ugly, the ugly, the ugly… 

Не случайно онлайн се натъкваш повече на критика, отколкото на позитивизъм. Обаче критиката може да е хейт, може и да е градивна – е, вие може да прецените какво четохте през изминалите дни – лесно е да гледаш отстрани 🙂 I’m so over it.

plovdiv2019 3

Нарочно отлагах тази публикация почти седмица. 

Не исках да е новина. Не исках да е поредната статия, през която да scroll-неш набързо в социалните. Не исках да е мнение за откриващото събитие. 

Исках да е нещо различно – понеже Пловдив е различен! 

Защо? – може би ще попиташ.

Лесно е да ти обясня – Пловдив е култура, винаги е бил. И ако до преди няколко години един определен кръг от хора го знаеха, усещаха и преживяваха, то от тогава насам този кръг се разширяваше все повече и повече. Докато границите на града не бяха достатъчни.

От малка имам привилегията да надничам зад завесата на този кръг – още оттогава, когато беше миниатюрен и отсяваше аудиторията си. 

Дори тогава, макар и неосъзнато, усещах, че Пловдив е различен – може би заради АРТа, който живееше у хората, които срещах по премиери на книги, по концерти, театри, изложби. 

Дали беше заразен? 

Може би – сега е навсякъде – при кого е естествен, при кого е манипулиран, при кого пък е направо помпозен – но го има, него – АРТ-а или онова себеусещане за различност от всичко останало, понеже някак си има защо да бъдеш различен, понеже дори да си, знаеш, че ще бъдеш приет и понеже поради някаква причина различността сплотява. Особено когато тази същата различност е естествена и неподправена – онази, която не фабрикуваш за себе си, защото е модерно, а тази, от която не можеш да избягаш – тя е Пловдив и всичките му цветове!

plovdiv2019

Може би е заради вековната история на града – обгръща те и те оставя пропит от архетипите на поколенията.

Може би е заради хълмовете – събирайки енергията на небето, ти просто си там – живеещ и усещащ.

Може би е заради новото – уникалната симбиоза на антично и модерно – нещо, което трудно можеш да откриеш другаде.

А може би е заради всичко заедно, понеже Пловдив винаги е бил “заедно” – съвкупност от култури, етноси, традиции и… магия.

Пловдив не е 2019. Понеже Пловдив е вечен. Просто 2019 е посветена на Пловдив. Понеже го заслужава. Понеже ние го заслужаваме 🙂

До скоро,

Виктория

Снимки: Арсен Николов

Локация: Пловдив, България