Време за истории

Светът е в краката ти!

Чух го съвсем скоро.

Беше неочаквано.

Напълно несвързано с каквото и да е.

Но някак си необяснимо, имаше смисъл.

“Светът е в краката ти!”

Не звучеше завистливо.

Нито иронично.

Всъщност беше искрено.

И спонтанно.

Хвана ме неподготвена.

(Обожавам тези ситуации,

тогава си наистина ТИ.)

Реагирах първосигнално.

“Не е ли и в твоите?”

Разбрах го като нагласа.

Винаги съм го разбирала като нагласа.

Всичко е нагласа.

И има смисъл.

Сам избираш как да гледаш на света.

Можеш да го побереш в дланта си.

Можеш и да го гледаш отстрани.

Като зрител отдалеч.

Кога живееш?

Кога чувстваш?

Кога съществуваш?

Когато светът е в краката ти.

Понеже е твой.

Винаги е бил.

Винаги ще бъде.

Лесно е.

Всъщност какво представлява твоят свят?

Нещата, които се случават, са само едната половина на света. Те не го правят ТВОЙ, ТВОЙ се превръща, когато избереш какво да усещаш.

Тогава е в краката ти.

Тогава го управляваш.

А всъщност какво управляваш?

Себе си?

Другите?

Не, твоят свят… това е всичко заобикалящо, което избираме да пречупваме през нашата представа, избираме да усещаме и избираме да възприемаме.

П.С. Моят свят е различен от твоя. Може би си приличат по много неща. По още повече се различават. Всъщност няма два еднакви свята. Но това е хубаво – затова животът е толкова шарен. Пък и няма да се настъпваме… Светът е в краката на всеки от нас – стига да си позволим да имаме тази нагласа 😉

До скоро,

Виктория