Нелогично ли е да подчиняваш живота си на логика?

Нетипично ли е да търсиш типове?

Нереално ли е да търсиш друга реалност?

премислям – обмислям задълбочено, като допускам различни възможности

Някои казват, че не е добре да премисляш, понеже можеш да попаднеш в омагьосан кръг.

Други се кълнат в премислянето, понеже действало като имунизация срещу грешки.

Всъщност импулсивността противоположност ли е на премислянето?

А кое от двете е по-правилно?

И защо изобщо трябва да търсим правилното?

Може би се замисляте защо премислянето да е изкуство.

Може би ще си кажете, че е catchphrase.

Може би дори няма да забележите заглавието.

Днес всичко е изкуство.

Дори ти, четейки тази публикация, можеш съвсем спокойно да бъдеш част от арт инсталация с някакво fancy AF име.

И понеже всичко е изкуство, изкуство е и да премисляш.

А как да владееш изкуството е може би следващият въпрос.

Рецептата е лесна: трябва да следиш границите и ни-ко-га да не ги преминаваш.

Граница А (север): обходи територията на проблематиката или фактите – какво, как, защо, кой, къде, кога.

Граница Б (юг): разходи се в емоционалния свят на проблематиката – твоята и на другите страни.

Граница В (изток): обърни специално внимание на Рая… и отиди на изток от него 😉 – намери мотива, значението и смисъла.

Граница Г (запад): представи си възможните сценарии за развой на събитията.

Ако се движиш по границите би премислял здравословно, но ако прекрачиш някоя от тях дори с една крачка… well, my friend, ще нагазиш дълбоко в света на предположенията, а от него излизането е Mission Impossible.

Е, понякога се случва да изиграем по някоя роля рамо до рамо с Том Круз 🙂

До скоро,

Виктория