Включвате поредния епизод “Анализ на клишета” – може би трябва да отделя цяла рубрика по темата 🙂

Ако си говорим честно, всъщност всеки обича клишетата – често са единственото, което ни идва наум, когато някой иска от нас съвет. Разбират се универсално от всеки, понякога са подходящи, друг път предизвикват поглед към звездите 😉 , но пък показват, че сме социално отговорни и не искаме да кажем нещо не на място. Една малка книжка с клишета в задния ни джоб може да бъде  истински наръчник за лесно общуване – сещате се за онези разговори, които водим с хора, с които не знаем какво да си кажем – small talk bs…

Но стига толкова за клишетата. Нека се фокусираме върху клишето на деня:

Остави се на течението – будистко, нали?

Звучи дори поетично.

Повтаряш го на себе си и си мислиш, че си адски дзен. 

В синхрон с природата, с някакъв вселенски смисъл или дори с някаква висша сила.

Но това, което тези думи правят, е единствено да ни обезнадеждават.

А какво е човек без надежда?

Същество, лутащо се от ден на ден без цел, без посока, без смисъл, без ценности.

Обясних го в едно кратичко изречение, а Марк Менсън му отделя цяла книга – Всичко е прецакано: книга за надеждата – която между другото си заслужава да прочетете – свежият му стил на писане определено оставя отпечатък с проницателността на милениъл поколението, което всъщност разбира от философия и психология, анализира през призмата на съвремието и представя един различен ракурс, който е достъпен за всеки (shameless self plug: все пак и аз съм от това поколение ;)).

Всъщност да се оставиш по течението е реално да се откажеш.

А отказвайки се, не се ли предаваш?

А какво се случва с принципите ти?

Приемаш други или просто привидно го правиш в името на нещо по-голямо?

Виждали ли сте хора, които са се оставили на течението?

Разпознават се лесно – безизразно посрещат всеки нов ден, всяко ново нещо – без очаквания, без стремежи, без активност. Това, което се случва, се случва около тях – те са само част от аудиторията. Събитията преминават покрай тях, а те само наблюдават, без да оценяват, без да участват, без да коментират.

Те просто съществуват.

Ако не искаш просто да същестуваш, ако искаш да изразяваш себе си, да мечтаеш, да постигаш цели, да се развиваш и да… живееш, просто не се оставяй на течението!

Тръгни срещу него смело. Спирай, за да не губиш баланс, но не се обръщай в лесната посока. Защото не си тук, за да същестуваш…

П.П. Не можете да си представите колко пъти изтрих различни мисли, които “не отиваха в правиланата посока”, пишейки тази публикация. Ако ги бях оставила, щяхте да четете съвременния Марсел Пруст 😀 Обаче реших да не се оставям на течението и да редактирам. В другия случай оставяме всичко нефилтрирано – сега казват, че е актуално да си нефилтириран, за снимките съм с двете ръце ЗА, но в информационния поток и мислите… те биха ни заливали като вълна, която не можем да прескочим, блъскат ни излишно на всички посоки, тласкат ни към брега без да искаме да стигаме там и ни оставят объркани от случилото се – секунди, които не можем да определим нито като дълги, нито като кратки… А трябва да можем да преценяваме срещу кои вълни е нужно да се държим здраво и кои да избягваме ловко…