Тази година, може би повече от когато и да е преди, имаме нужда от бягство. 

Бягство от информационния поток.

Бягство от ежедневнието. 

Бягство от хората.

Бягство от мислите.

Понякога дори бягство от самите нас.

Мислим, че едно такова бягство ще ни даде нови сили да се сбъскваме със следващия ден, месец, година и всичките предизвикателства, които носят те.

Гледаме на тези имагинерни бягства като на рестарт на живота ни.

Вярваме, че са оазисът, който сме търсили толкова дълго.

Въобразяваме си, че само няколко часа или дни бягство могат да променят нагласите, навиците, копинг стратегиите и реакциите ни.

Но какво означава да избягаш?

За някои това е физическият акт да смениш обстановката, да успееш да прекъснеш порочния кръг на еднаквите дни.

За други е ментална стратегия да подариш време на себе си, да отделиш няколко часа или дни, през които да правиш неща, които те карат да се чувстваш добре.

И двете са нужни на всеки, не трябва, обаче, да чакаш да “ти дойде до гуша”, за да предприемеш едно от тях.

Защото балансът се възстановява трудно и бавно, когато везните са много по-тежки от едната страна.

Рутината е нещо, което те кара да се чувстваш спокоен и сигурен. Няма изненади, няма неочаквани инциденти или непланирани събития. На пръв поглед – истинска идилия. Но когато тази рутина няма прекъсване дълго време, човек започва да се чувства като хамстер в колело: сещате се за колелата, на които се… забавляват малките животинки. Само че за хората не е забавно. Когато набереш инерция, всичко дребно започва да те дразни – неправилно изречена дума, битовизми и какво ли още не – търсиш си клечка, за да запалиш късия фитил на бомбата. Друг е въпросът къде си поставил тази бомба – околните ли ще изпепелиш или е вътре в теб и ще се взривиш сам…

Защо да избягаш физически? 

Бягството на друго място има магическата сила да презарежда батериите.

Може да бъде заравяне на краката в пясъка, разходка в планината или дори в някой друг град – самата смяна на обстановката раздвижва когнициите ни – може би заради това, че почти стресираме съзнанието си с нещо различно (обаче това е от позитивното стресиране ;)) – караме го да се напасне светкавично към новата обстановка, а после го връщаме обратно към познатото – адаптация и реадаптация. 

Защо да избягаш ментално?

Стратегията да си останеш вкъщи с чаша чай или кафе, да слушаш музика, да гледаш сериал, да четеш книга, да готвиш, да пишеш, да рисуваш, да правиш йога или да редиш пъзел (може да имате и далеч по-интересни хобита) може да звучи много банална, но е начин да изключиш мисловния поток – помага ти да се отделиш от грижи и задачи – особено ако решиш да правиш нещо с ръцете си – съзнанието ти сякаш спира да работи за секунда и превключва на различна честота. 

Защо бягството трябва да бъде част от начина ти на живот?

Едно бягство, независимо физическо или ментално, няма да те превърне в различен човек. Няма да премахне всичко, от което си искал да избягаш с магическа пръчка. Нито ще те накара изведнъж да погледнеш на света с различни очи.

Но това, което може да ти донесе бързо, е яснота на съзнанието – възможност да станеш повелител на собствения си ум.

Възможност да започнеш своето пътуване към саморефлексията.

Да откриеш своето тихо място – дали ще бъде физическо или ментално, дали ще бъде едно и също или ще се променя всеки път, няма никакво значение.

Да успееш да позволиш на мислите си да се реят без посока на това място.

И да създадеш свой ред и правила, които ще ти помагат да моделираш нови и по-ефективни за теб нагласи, навици, копинг стратегии и реакции.

Един дълъг, може би дори безкраен процес, който се превръща в част от същността ти, учи те и те развива. 

Ако все още се чудиш какво можеш да вземеш от 2020-та, то саморефлексията е нещо, за което няма да съжаляваш, затова ако още не си започнал, “резервирай” си следващия свободен ден за първото ти бягство! 

И не забравяй да си спреш нотификациите 😉

Снимки: Арсен Николов

Локация: нашето тихо място