стълби5

Това дигитално местенце навършва 5 години и ако си падате по носталгично-позитивните постове, направете си чаша чай и нека се потопим 5 години назад…

През 2016-та светът беше различен, различна бях и аз – стягах куфарите към Пловдив, понеже 4-годишното ми приключение във Варна приключваше съвсем скоро и започнах да чертая ментално планове за звездното бъдеще, които се трансформираха няколко пъти. 

Един от плановете, които реших да осъществя без много да мисля, беше да впрегна креативната си енергия – писането. Така се роди VickyWeek – първо като седмична рубрика, а няколко месеца по-късно като блог.

Фокусът в началото беше размит – исках да действам – колкото повече, толкова повече. По-късно разбрах, че количестовото не бива да е на всяка цена – може би това се случи заедно с увеличаването на ангажиментите в ежедневието.

След като обнових визията на блога миналата година редуцирах съдържанието – вече може да виждате само част от публикациите – реших, че трябва да се доверя на високите си изисквания и да споделям истински ценно за мен съдържание.

Превърнах историите в разпознаваем почерк – провокирани от нещо прочетено или гледано, но най-вече преживяно – поднесени така, че да можеш да се припознаеш и да ти донесат някакъв смисъл или друг ракурс.

Прелистването на блога е истинско пречистване – успява да те върне в момента, когато си сътворявал публикацията – магия, която не може да се сравни с нищо друго!

В последните 5 години разказвах за пътувания:

В Испания

В Щатите

В Германия

MG 2508

Споделях какво се случва в Пловдив

И в света

kakvoiskash4

Мечтаех наяве

Но си правех и планове

сантабарбара2

Живеех напълно

И не забравях, че социалните медии не са реалния живот

picture perfect2

Знаех, че понякога попадам в клопки

Признавах си недостатъците

И се учех да пускам

045

Съхранявах приятелства

И се променях

029

Ядосвах се

И намирах смисъл

139

Попадахм в омагьосани кръгове

Но и притежавах света

042

Бях бунтар

И не бях ок

Но винаги бях открита

sunset sea1

Някои казват, че блоговете са отживелица – може би същите казват така и за книгите, но въпросът е колко мейнстрийм искаш да бъдеш – ако блоговете са ъндърграунда на онлайн съдържанието, аз си оставам ъндърграуд 😉

Благодаря на всички, които надникват в моето хоби, приключение и страст!

Нямам търпение да видя какво ще донесат следващите 5 години в блога, защото творя и живея паралелно <3

Виктория