alicante17

Нашето дигитално местенце навършва 5 години и ако си падате по носталгично-позитивните постове, направете си чаша чай и нека се потопим 5 години назад…

През 2016-та светът беше различен, различни бяхме и ние – Виктория и Арсен – стягах куфарите към Пловдив, понеже 4-годишното ми приключение във Варна приключваше съвсем скоро и заедно чертаехме ментално планове за звездното ни бъдеще, които се трансформираха няколко пъти – казвала съм го и преди – може би единствената константа винаги е била само “ние”. 

Един от плановете, които решихме да осъществим без много да мислим, беше да впрегнем креативната си енергия и да оползотворим хобитата си – той с фотографията, аз с писането. Така се роди VickyWeek – първо като седмична рубрика, а няколко месеца по-късно като блог.

Фокусът в началото ни беше размит – искахме да действаме – колкото повече, толкова повече. По-късно разбрахме, че количестовото не бива да е на всяка цена – може би това се случи заедно с увеличаването на ангажиментите в ежедневието ни.

След като обновихме визията на блога миналата година редуцирахме съдържанието – вече може да виждате само част от публикациите, които сме правили – решихме, че трябва да се доверим на високите си изисквания и да споделяме истински ценно за нас съдържание.

Превърнахме историите в нашия разпознаваем почерк – провокирани от нещо прочетено или гледано, но най-вече преживяно – поднесени така, че да можеш да се припознаеш и да ти донесат някакъв смисъл или друг ракурс.

Прелистването на блога е истинско пречистване – успява да те върне в момента, когато си сътворявал публикацията – локацията и преживяването докато снимате, както и подтика за текста – магия, която не може да се сравни с нищо друго!

В последните 5 години разказвахме за пътувания:

В Испания

В Щатите

В Германия

MG 2508

Споделяхме какво се случва в Пловдив

И в света

kakvoiskash4

Мечтаехме наяве

Но си правихме и планове

сантабарбара2

Живеехме напълно

И не забравяхме, че социалните медии не са реалния живот

picture perfect2

Знаехме, че понякога попадаме в клопки

Признавахме си недостатъците

И се учехме да пускаме

045

Съхранявахме приятелства

И се променяхме

029

Ядосвахме се

И намирахме смисъл

139

Попадахме в омагьосани кръгове

Но и притежавахме света

042

Бяхме бунтари

И не бяхме ок

Но винаги бяхме открити

sunset sea1

Някои казват, че блоговете са отживелица – може би същите казват така и за книгите, но въпросът е колко мейнстрийм искаш да бъдеш – ако блоговете са ъндърграунда на онлайн съдържанието, ние си оставаме ъндърграуд 😉

Благодарим на всички, които надникват в нашето хоби, приключение и страст!

Нямаме търпение да видим какво ще донесат следващите 5 години в блога, защото творим и живеем паралелно <3

Виктория и Арсен

13230941 715915781882023 1036236985 o