Март 2020 Джордж Оруел и Рей Бредбъри биха ни завидели. Апокалиптичното мислене вече е начин на живот. Затваряме врати, граници. Затъпяваме усещанията и се оставяме… на информационния поток. Затрупваме се с очакванията за края на света. Казват,…
Понякога се питаш какво му трябва на човек, за да бъде щастлив. Някой би отговорил “съвсем малко”. Друг би казал “целия свят”. Всъщност откриването на щастието е в това да не го преследваш сляпо без да забелязваш…
Това десетилетие няма да правя new year resolutions. Това десетилетие няма да променям нещо само защото е нова година. Това десетилетие няма да се примирявам с нищо друго от това, което очаквам. Това десетилетие ще продължа да…
Декември е светлинки, подаръци и горещ шоколад. Декември е мрак, стрес и изтощение. Всичко винаги има две страни. Всичко винаги има две правилни гледни точки. Ако гледаме и от двете? Ако приемем и двете? Ами ако имаме…
През тийн годините ми влизах в периоди, в които слушах on repeat определени песни на любими банди. Повтаряше се ежедневно, докато не намеря друга музикална любов. Не ми се беше случавало поне от десетилетие. Никога не ми…
Спокойно мога да обявя, че Кафене на края на света на Джон Стрелеки е идеалното четиво за неделя следобяд – истинското олицетворение на есенната почивка вкъщи на запалени свещи с чаша чай в ръка – ноемврийска уикенд-приказка. История…
Нелогично ли е да подчиняваш живота си на логика? Нетипично ли е да търсиш типове? Нереално ли е да търсиш друга реалност? премислям – обмислям задълбочено, като допускам различни възможности Някои казват, че не е добре да…
Long time no see или по-точно chat..? Да кажем просто, че отдавна не съм ъпдейтвала блога. Но си обещах, че няма да поствам посредствени текстове. Затова по-добре късно, отколкото глупаво 🙂 И понеже пролетта е най-прекрасният сезон,…
Сякаш където и да се обърнем срещаме по нещо на тема self-care: дали ще е в социалните мрежи, в някое списание, блог или онлайн журнал като Psychology Today. Може би живеем в ерата на егоизма. Може би…
Чух го съвсем скоро. Беше неочаквано. Напълно несвързано с каквото и да е. Но някак си необяснимо, имаше смисъл. “Светът е в краката ти!” Не звучеше завистливо. Нито иронично. Всъщност беше искрено. И спонтанно. Хвана ме неподготвена….